— В такъв случай да тръгваме незабавно — заяви Жълт заек и подаде мечове и вакуумети на Рамоночон и на мен. Аз ги взех, но индиецът отказа.
— Не мога да нараня когото и да било — отсече той.
Жълт заек го погледна с презрение, обърна му гръб и повдигна безшумно капака на сандъка. Излязохме от нашето скривалище и се отправихме предпазливо към кърмата, като се прокрадвахме от един сандък към следващия, за да не ни видят робите. Жълт заек ни водеше и ни показваше как да се движим безшумно през лабиринта от контейнери, сандъци и кутии. Не след дълго, без да ни забележат, стигнахме входа на болницата.
Жълт заек се промъкна напред, за да провери дали има постове. Върна се след по-малко от минута.
— Някой е убил войниците — рече тя. — Последвайте ме, но бъдете нащрек.
Изтичахме нагоре по рампата покрай четири облечени с ризници трупа, чиито сърца бяха пронизани от метателни звезди.
В приемното на болницата се натъкнахме на двама лекари и седем роби санитари. Всичките се бяха проснали на пода и дишаха неравномерно. Из въздуха се носеше тежката миризма на жасмин и пчелен мед — примамливо-сладникава като цъфнала полянка в летен ден, тя вероятно издаваше присъствието на някакъв непознат алхимичен газ. Изтичах при рафта с превръзки на отсрещната стена, дръпнах три бинта, овързах единия около устата си и подадох другите два на Жълт заек и Рамоночон.
— Само не дишайте дълбоко — предупредих ги аз.
Жълт заек усука импровизирана превръзка около устата си и хукна по късия, извит коридор, който водеше към лекарските кабинети. Ние с Рамоночон я последвахме, сдържайки, доколкото е по силите ни, дъха си. В голямото болнично помещение по леглата се въргаляха в безпомощно състояние лекари, пазачи и пациенти. Някои от пострадалите бяха паднали на пода, сякаш се бяха опитвали да станат, когато неизвестният газ ги бе поразил.
Жълт заек не спря да огледа тази сцена, а се насочи право към стаята на Езон. Рамоночон се опита да помогне на падналите, но аз го задърпах към малката операционна.
Езон лежеше разсъблечен на мраморната операционна платформа в средата на помещението. Очите му бяха затворени и ръцете му висяха отстрани, сякаш е мъртъв, но гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно като на спящ човек. Само дето Езон никога досега не бе заспивал, когато наоколо се води битка.
Вляво от платформата стоеше Еврип, с марлена маска на носа и устата. Той стискаше в ръце дълги инжекционни пера, от които се стичаше бледозеленикава течност. Възрастният римлянин използваше огромните пера, за да отбива атаките на млад японец, облечен със сиво копринено джи и въоръжен с дълъг, извит стоманен меч и чи-копие. При други обстоятелства бих сметнал битката за неравностойна по отношение на Еврип, но духът на неговия град и самият герой на войната Ромул, който се извисяваше над него, насочваха старческите му ръце така, че да удържа атаките на неприятеля.
Жълт заек се метна с изваден меч. Убиецът се завъртя да я посрещне и отби широкото й острие с неговото далеч по-пъргаво и тънко. Тя блокира ответния му удар, претърколи се през рамо и застана между него и Еврип. Времето замръзна, докато двамата противници се оглеждаха като Ахил и Хектор в равнината пред Троя. Сетне те се нахвърлиха едновременно един върху друг, разсичайки въздуха с острите мечове като две фучащи вихрушки.
Еврип отстъпи назад, за да остави място на Жълт заек и в същия миг римският дух, който досега го беше подкрепял, го напусна и героят отново се превърна в беззащитен старец.
Жълт заек замръзна неподвижно, японецът замахна хоризонтално с меча с намерение да й отсече главата, но тя клекна с невероятна бързина и го промуши в ръката. Той отскочи назад, изпусна копието и тогава тя го подкоси, като същевременно изрита оръжието към мен. Сграбчих малката дървена кутия и я скрих под гънките на робата си.
Черните очи на убиеца се стрелнаха от Жълт заек към мен, сетне към безпомощното тяло на Езон и пак към нея. Той видимо се колебаеше какво да предприеме. Жълт заек скочи във въздуха и замахна надолу с меча. Командосът се извърна, за да парира удара, продължи движението и се втурна право към мен. Но вместо да ме посече в движение, той се засили и ме прескочи. Мушнах с меча нагоре и почувствах как острието преминава през коприна и вероятно — през плът. Но ранен или не, убиецът се приземи грациозно на пода на операционната и избяга навън.
Жълт заек се втурна след него, като пътем извика на Еврип: