На върха на хълма открихме Анаксамандър, който разговаряше с разгневения Клеон.
— Пак ли те спипаха, капитан Жълт заек? — подметна началникът на охраната. — Какво ли биха казали в спартанската школа за това?
Жълт заек извъртя очи към мен, подканяйки Анаксамандър да последва погледа й.
— Дойдохме, за да ти попречим да използваш мрежата — рекох.
— Признание в измяна, чудесно — кимна Анаксамандър. Той погледна към Слънцето и разпери ръце, сякаш се готвеше да улови тази огнена стена и да я притегли към себе си. Но за разлика от него аз виждах, че Хелиос се готви да го прониже с копието си.
— Глупак такъв — рекох. — Предателят е Михрадарий.
— Михрадарий? Невъзможно. „Слънчев крадец“ е върховният миг на живота му.
— „Слънчев крадец“ е върховната глупост на моя живот! — възразих. — Аз нося отговорност за него и ще отговарям пред архонтите и боговете за последствията. Но все още не е късно да промениш решението си, Анаксамандре. Ако изстреляш мрежата, „Сълзата на Чандра“ може да се разпадне и ти ще останеш в историята като Анаксамандър Тъпака. Ще посвещават комедии на глупостта ти и нито един баща вече няма да кръщава сина си с твоето име. Но ако ни освободиш и обърнеш кораба към Земята, ще бъдеш негов спасител и в твоя чест ще пеят прославящи химни.
— Не се мъчи да се спасиш с подобни безполезни лъжи — подсмихна си Анаксамандър. — Защото ще останеш тук, за да бъдеш очевидец на провала на собствените ти планове.
— Аяксе? — погледна ме Клеон. — Истина ли е това?
— Да — кимнах. — Корабът ще бъде разрушен.
— Тишина! — кресна Анаксамандър. Той извади меча и го опря в гърба на Клеон. — От теб искам да управляваш кораба. — Той тласна със свободната си ръка Клеон към навигационната кула.
Михрадарий ги изпроводи с поглед. Сетне извърна очи към статуята на Александър и аз го видях да мълви името на зороастрийския сатана.
— Ариман13…
Една-единствена дума, която в миг на прояснение ми разкри защо го прави, показа ми фанатика, крил се през всички тези години под маската на атински учен, използвал собствените си качества, за да се добере до най-високия пост, от който да удари. Хвърлих се върху него, но четирима войници ме сграбчиха.
— Спрете го! — извиках. — Нареждам ви да го спрете.
Но те останаха неподвижни.
Михрадарий ми махна презрително и заслиза по хълма към слънчевата мрежа. Продължавах да се боря, но войниците ме държаха здраво.
Шест лунни шейни, специално оборудвани с дълги трийсетина стъпки огнезлатни пръти, се отделиха от кърмата на „Сълзата на Чандра“ и полетяха към слънцето. Подредени в две колони като почетен ескорт, с обърнати навътре пръти, те образуваха коридор от разреден въздух, който съедини моя кораб със слънцето. Златистата му светлина засия още по-ярко и Хелиос вдигна копие, за да го метне през този коридор.
Чу се сподавено свистене и от мрежовото оръдие изхвърчаха две дълги плитки небесно въже, овързани с дебел земен кабел. Въжетата се носеха по коридора право към слънцето. Линиите се пресегнаха като разтворени нокти, сетне се събраха, но вече във вътрешността на вечния пламък. Земните компоненти изгоряха в миг, но неразрушимата небесна материя се забоде в сърцето на Хелиос. Ала слънчевият бог не извика, вместо това дръпна назад ръце, за да метне копието на възмездието.
Изпълнили мисията си, шейните обърнаха назад, към привидната безопасност на обречения кораб.
Измина около минута, през която дългите четвърт миля нокти на въжето проникнаха във вътрешността на Хелиос и се показаха отново, загребали широка половин миля сфера от олимпийски огън. За един кратък миг върху повърхността на Слънцето зейна огромна дупка, сетне околните пламъци запълниха празнината.
Мрежата и нейният товар се люшнаха в пространството, поклащайки се в гневен танц. В началото товарът на мрежата се дръпна назад, след това отскочи обратно и полетя право към „Сълзата на Чандра“, като профуча само на половин миля над мраморните ни покриви. Тъкмо когато огнената топка се готвеше да се върне обратно, вагонетката се понесе по релсите, овладявайки слънчевия фрагмент в по-спокоен полет около нашия лунен къс.
Първоначално всичко се развиваше така, както бях предвидил в предварителните си изчисления, и дори си помислих, че въпреки съмненията ми проектът „Слънчев крадец“ може би ще успее. За тази надежда моля прошка от Хелиос.