Защото тогава богът запокити своето копие. Огнената топка прекрати рязко естествената си орбита, завъртя се в пространството и започна да се отдалечава от кърмата, като едва не изтръгна вагонетката от релсите.
„Сълзата на Чандра“ се люшна и полетя с кърмата напред към Слънцето, теглена на пресекулки от фрагмента. Силата, с която това се случи, ни накара да изпопадаме, а през това време слънчевият фрагмент описа още един кръг и наново завъртя кораба. Топката небесен огън беше подивял кон, теглещ моя кораб като безпомощна колесница, впрегната по волята на нечия глупост в опърничав жребец.
λ
Слънчевият фрагмент се мяташе по озарения от пламъци небосвод като бик на арена. „Сълзата на Чандра“ летеше след него, влачен безпомощно към пламтящата гибел, докато топката от небесен огън се опитваше да се слее отново с Хелиос. Неподготвени за подобни сътресения, всички войници изпопадаха в подножието на статуята на Александър. Използвах този момент и хукнах право надолу по хълма. Рамоночон и Жълт заек ме последваха без миг колебание. С Жълт заек стигнахме поредицата от мраморни пейки и се шмугнахме под една от тях, вкопчвайки се в нажежените й крачета. Рамоночон се притаи под съседната.
В аленото небе пред нас огнената топка описа остър завой, завъртайки „Сълзата на Чандра“ около централната му ос, докато носът му се вирна нагоре. Заостреният връх на лунната капка сочеше като копие право в сърцето на Слънцето, а широката й, извита кърма, гледаше надолу към сферите и към микроскопичната точка на Земята, която лежеше в центъра на вселената и теглеше неумолимо нашите земни тела, призовавайки ни да се приберем у дома. Неколцина членове на екипажа, скупчени около вагонетката, за да наблюдават отблизо триумфа на „Слънчев крадец“, се поддадоха на този зов и изпопадаха с крясъци зад борда. Щастливците полетяха към слънчевия фрагмент и изгоряха незабавно, останалите се запремятаха безпомощно из пространството, политайки през широката осемдесет хиляди мили пустота между Хелиос и Афродита.
Фрагментът сви надясно към борда в разрез с всички закони на небесното движение. Невероятната му маневра дръпна „Сълзата на Чандра“ към острия като бръснач ръб на кристалната сфера, която задържаше Хелиос в орбитата му. Отправих молитви към слънчевия бог, за които бях почти сигурен, че са последни, докато корабът ми летеше срещу небесния жертвен нож.
В този миг небето внезапно се проясни и две линии от златисти копия се подадоха от носа, пронизвайки околното пространство — вторичните и третичните витла. Гласът на Клеон отекна навсякъде из кораба:
— Приготви се за ускорение.
— Дедал да те поживи, Клеоне — прошепнах аз.
Миг по-късно Клеон разгъна левитиращите топки на десния и левия борд, корабът се завъртя настрана и сега вместо с кърмата, летеше към острия ръб с кила напред. Откъм дъното на кораба се чу пронизително стържене. Огромни късове лунна скала се къртеха от дъното, докато корабът се плъзна по ръба на неразрушимата кристална сфера и полетя странично към слънцето, бягайки от Сцила, за да бъде уловен от Харибда.
Но Клеон не ни беше спасил от една смъртна опасност, за да ни захвърли в обятията на друга. Той прибра фалангата от витла на десния борд, опитвайки се да завърти кораба към вътрешните сфери. И отново слънчевият фрагмент направи рязък завой, подскочи нагоре към звездите, върна се и пак задърпа кърмата през отвора на кристалната сфера право към слънцето.
Нови златисти топки разцъфнаха на носа, сочейки, че този път Клеон беше изтеглил първичните витла, опитвайки се да се ги противопостави на силата на фрагмента и да насочи кораба към Земята. Теглен в едната посока от огнения къс и в противоположната от двигателите, моят кораб нададе мъчителен вик като осъден на смърт, разпъван от диви коне. „Сълзата на Чандра“ възпяваше собствената си агония, повтаряйки хорово питагоровите лунни акорди, сякаш бе ужасено дете, което откъсват от майка му.
Вълната, която премина от носа до кърмата на „Сълзата на Чандра“, беше толкова могъща, сякаш я бе породил Посейдоновият гняв. Сътресението разклати навигационната кула, събори останките на амфитеатъра, разруши казармите и спалните и прекатури оръдейните платформи на кърмата.
— Дръжте се! — викнах на Жълт заек и Рамоночон, когато вълната достигна края на кораба и пое обратно.
От силното сътресение мраморните колони започнаха да се пукат и разпадат като нагорещено стъкло, потопено внезапно в ледена вода. Облак ситен мраморен прашец обгърна всичко наоколо. Вибрациите най-сетне достигнаха крачетата на пейките и през тях се предадоха на тялото ми. Ръцете ми се разтресоха, пръстите ми се разтвориха и аз се запремятах надолу по хълма, опитвайки се неуспешно да се задържа върху гладката повърхност на площадката.