И от тази гърбина поникнаха две огромни криле с дълги-предълги пера, тъмни като чернозем и червени като току-що пролята кръв. От дългите пръсти на ръцете и краката на беса се подадоха извити остри нокти. Вдигнах очи от тези нокти и забелязах, че късичкият, но дебел, покрит с люспи член е набъбнал, а от върха му се стича гнусна жълтеникава течност. Страшилището ме погледна право в очите и не щеш ли, аз разбрах — без да ми е казвал някой — че пред мен стои тенгу.
Небесно псе.
Усетих как нозете ми се подкосяват, но Роза отново се вкопчи в ръката ми и благодарение на това не се свлякох на пода. Чувах я как диша тежко — или може би просто хлипаше? — зад мен тенгу разпери криле и нададе дрезгав вик, от който млякото ще се пресече още във вимето на кравата. Йоримицу — истинският, изкрещя нещо, но бесът само се ухили. При всички положения оголи лъскави зъби срещу него.
Бенкай още веднъж пристъпи към страшилището, чието зловоние вече изпълваше стаята, но тенгу беше по-бърз. Запокити нещо като топка, която не знаех откъде се е взела, право в лицето на Бенкай. Докато летеше във въздуха, топката се уголеми и се запали като магнезиев пламък, когато се удари в плътта на Бенкай.
Той изпищя — ако не го бях чул с ушите си, нямаше да повярвам, че е възможно някой да пищи така. Строполи се на пода, а сабята му отхвръкна с трясък встрани.
Тенгу отново се изкикоти гръмогласно.
Усетих, че Роза ме дърпа да отстъпя още една крачка от чудовището, но нямаше накъде. Тенгу усети, че сме се размърдали, и се обърна към нас. В стаята се втурна друг мъж със сабя, ала Йоримицу го спря. Тенгу дори не го погледна.
В един миг съществото стоеше насред стаята, в следващия вече беше върху нас. Усетих как ме сграбчва грубо с нокти през кръста и ме вдига във въздуха. Чух как Роза пищи, когато чудовището вдигна и нея с другата ръка. Опитах се да се обърна към нея, но главата ми бе заклещена под мишницата на страшилището и не можех да помръдна. Вонята беше непоносима — смърдеше на разложено месо, и аз започнах да повръщам. Чух как Йоримицу пак крещи нещо от вратата, но всуе — полза никаква. Чувствах как гърдите на беса се разширяват с всяка глътка въздух, как люспите му ме дерат и ми смъкват кожата.
Усетих го да се гърчи. Опитах да го изритам, но краката ми увиснаха безпомощно във въздуха. Ръцете ми бяха хванати като в менгеме. Ако се напънех, виждах все пак на педя от себе си. Страшилището се обърна към прозореца и затича. Чух как запляска с криле и в лицето ме удари топъл въздух. Видях как прозорецът се приближава все повече и повече.
Почувствах как челото ми се блъска в стъклото и бесът излита през прозореца на втория етаж. По лицето ми бликна кръв, от която вече не виждах нищо.
За миг се насладих на това невъзможно удоволствие — човек да лети, после всичко потъна в мрак.
18.
Първо видях трупа и чак след това забелязах кръвта.
Бях целият в кръв.
Опитах се да се надигна и да пропълзя при Роза, но усетих, че пръстите на дясната ми ръка не помръдват. Помислих, че е счупена, после обаче осъзнах, че пръстите ми просто са се слепнали от спечената кръв. Докато се мъчех да ги разтворя, се посипаха кафяви люспици. Ризата ми беше залепнала за гърдите и гърба, по нея се аленееха огромни петна. Беше ми студено, но трябваше да минат няколко секунди, докато видя, че от кръста надолу съм гол.
Членът и слабините ми бяха буквално наплескани с кръв.
Пресегнах се, хванах члена и го изтеглих внимателно от сплъстеното гнездо срамни косми. Прокарах ръка по тялото си, за да видя дали съм ранен, и с облекчение установих, че ми няма нищо. Кръвта не беше моя.
После пак погледнах към другия край на стаята, към тялото, проснато с лицето надолу зад изтърбушения стар диван. Нямах представа къде съм, знаех само, че не съм в крепостта на какуре. Която, както се оказа, не беше никаква крепост. Виждах краката й отзад, голи и оплескани като моите с кръв, но не и тялото й от кръста нагоре.
— Роза! — простенах или може би изхленчих, но все пак не се изповръщах, когато криво-ляво застанах на четири крака.
Главата ме цепеше непоносимо, болката проникваше и в дупката, останала след зъба, който ми бяха избили. Допрях пръсти до челото си и напипах още едно голямо петно спечена кръв. Спомних си как съм се блъснал в стъклото, когато тенгу е излетял през прозореца. Мястото беше меко и пихтиесто и аз се смръщих от болка.