Паднах по задник.
През прозореца със спуснато перде видях, че е ден. През пердето се процеждаше тъничка ивица ярка слънчева светлина, разцепила стаята на две. Както личеше, се намирах в едностайна къща или бунгало. Стените и подът бяха обковани с груби дъски, издраните мебели бяха от най-евтините и бяха сложени колкото да не е съвсем голо. В единия ъгъл имаше тесен кухненски бокс, в другия се мъдреше спалня с чаршафи, също наквасени с кръв. От стените срещу мен се пулеха главите на най-различни препарирани животни, над камината висеше пушка — явно бях в ловджийска хижа. Много ме бива да разгадавам такива неща. Така де, детектив човек!
„Роза“, помислих си отново и се опитах да се изправя.
Тя не се беше помръднала и изведнъж осъзнах, че макар и да дишам тежко, от другия край на стаята не се чуват никакви признаци на живот. Усетих как ме плисва паника, от която ме втресе дори повече, отколкото от студената утрин. Понадигнах се с триста мъки и се облегнах на някакъв очукан стол, но после отново спрях и отпуснах глава, която ме болеше непоносимо, върху тапицираната седалка.
Страхувах се до смърт да прекося стаята.
Няколко пъти си поех бавно и дълбоко въздух, после си напомних, че времето, което пилея с лека ръка, може би са решаващите секунди, ако искам да спася живота на Роза, в случай че всичката тази кръв е нейна.
Всичката тази кръв! Ако наистина беше нейна, секундите изобщо нямаше да бъдат решаващи.
Изправих се, залитнах, но не паднах. Вече прав, видях огромната локва кръв, в която тя лежеше. Изпъшках още веднъж — и застинах, проумял какво означава всичко това.
Тъкмо направих половин крачка, когато входната врата се отвори с трясък. Видях само оръжието, насочено право към гърдите ми.
— Стой, не мърдай, педераст такъв! — изкрещя ченгето.
Влезе предпазливо в хижата, следван от колегата си, който също бе насочил оръжието към главата ми.
— Добре де! — рекох им аз.
— Лягай на пода! — изкрещя ми той. — Не се мотай, задник такъв!
Понечих да му обясня какви усилия съм хвърлил току-що, колкото да се изправя от същия този под, но реших, че това надали го интересува. Пък и почти нищо не ме държеше прав, затова никак не ми беше трудно да се строполя отново на пода. Още щом се свлякох, онзи мухльо нахълта в стаята и стовари болезнено крак върху гърба ми.
— А си мръднал, а съм ти теглил куршума! — закани се той.
— Ах, мамка ти! — чух от другия край на стаята. — Ах, бива ли такова нещо, мамка ти мръсна!
— Мъртва или жива? — попита ченгето, застанало над мен.
— Ти на подбив ли ме взимаш, Джони! — рече другият. Чух как се задъхва и усетих болката. — Не ти трябва касапница. Ах… мамка ти! Ще си изповръщам червата.
— Я се стегни, брато! Само това оставаше, да заличиш уликите.
— Нищо ми няма, не се безпокой. Въпреки че тук е… майната му.
— Ела насам тогава. Закопчай го този копелдак.
Не виждах почти нищо друго, освен пода, но чух как второто ченге прекосява стаята. Видях как краката му ме подминават, после той стъпи върху мен, а първото ченге свали обувка от гърба ми. Ченге номер две ми изви ръцете зад гърба и ми надяна белезниците, като междувременно ме изръга в ребрата, които и бездруго ме боляха непоносимо. Чух как неговият колега — Джон, отива в другия край на помещението да огледа трупа. После го чух как ахва.
— Мили боже! — прошепна той.
Сега вече чувах в далечината и приближаваща се сирена. Извих врат да надзърна през вратата, която още зееше отворена, и видях гора и предницата на полицейски автомобил, спрян пред хижата. Отстрани по хълбока ме изрита сякаш стоманена обувка.
— А си се размърдал още веднъж и си мъртвец, непрокопсаник такъв — изръмжа ченгето. Приклекна до мен и допря до бузата ми дулото на своя пистолет трийсет и осми калибър. — Иде ми още тук да ти пръсна черепа. Не ме предизвиквай излишно.
Искаше ми се да се свия на кравай, толкова ме болеше, но бях уплашен до смърт и не смеех дори да мигна. Усещах как оръжието трепери в нервната ръка на полицая и знаех, че е отправил заканата не на шега.
Сега вече сирените виеха точно пред хижата, чух как се затръшват две-три врати на коли. С крайчеца на окото видях как в стаята влизат две цивилни ченгета. Бяха направили само три-четири крачки, когато застинаха като вцепенени. Погледнаха мен, после и ченгето при окървавения труп, сетне пак мен.