Погледнах назад точно когато Флеърти отиде бързо от другата страна на кадилака. Движението по пътя не бе оживено, но аз се учудих, че досега не е минала нито една кола и в двете посоки. Чуваха се само чуруликането на птиците в гората и накъсаното пращене на полицейската радиостанция.
Флеърти натисна дръжката и на другата врата, но и тя беше заключена. От тази страна обаче прозорецът бе смъкнат наполовина, така че ченгето бръкна и напипа бутона отвътре. За да го издърпа, трябваше да се сгъне одве и да застане настрани и аз видях как мърда устни — бълваше поредния порой псувни. Накрая явно се справи, защото се ухили и вдигна палеца на свободната си длан към Лопес. Извади предпазливо ръка и дръпна дръжката. Вратата се отвори и Флеърти се наведе към купето.
Тъкмо се пресегна към сведения над волана шофьор, когато зад завоя се чу задаващ се автомобил. Видях как Лопес се обръща и тръгва заднишком, вдигнал ръце над главата си — да покаже на автомобила да спре. Докато минаваше край мен, забелязах как очите му се разширяват. Той заклати с все сила глава, смъкна ръце и кръстоса длани, сякаш се пазеше. Извърнах се на седалката и видях как с пълна скорост се задава черен автомобил. Беше с тъмни стъкла и не различих шофьора, но усетих, че няма да има време да спре. Опитах да се притисна към предната седалка, ала прихванатите към лоста на тавана белезници ми пречеха.
Предсмъртното „Не!“ на Лопес бе заглушено от мощния трясък.
От удара подскочих на седалката, но белезниците ме върнаха също тъй бързо обратно на нея. От мястото, където металът се бе впил в китката ми, се застича тънка струйка кръв, ударих си за кой ли път главата в тавана. Пръстите на ръката, прихваната към белезниците, поизтръпнаха, усетих тъпа болка в рамото, но то явно не бе съвсем изметнато. Затова пък в очите ми капна кръв и аз разбрах, че раната на челото се е отворила.
Лопес се хвана за главата. Сигурно си представяше купищата обяснения, които безспорно щеше да се наложи да пише. След миг обаче се окопити, въздъхна тежко и тръгна като фурия с мрачно лице към шофьора на черния автомобил. Изведнъж ми хрумна, че съвсем ще я оплескаме, ако случайно от острия завой изскочи друга кола, и погледнах нервно напред.
Флеърти беше изчезнал сякаш вдън земя. Както и силуетът, сведен над волана.
— Ох! — простенах аз.
Извърнах се тъкмо навреме, за да видя как Бенкай поваля Лопес с един-единствен удар отстрани по главата. Всички врати на черната кола бяха затворени и нямах представа откъде е изникнал. Ченгето се свлече като студена бира в горещ ден. Бенкай го докосна с пръст по врата, после го грабна под мишница и го изтегли от асфалта към гъстия шубрак отстрани на шосето — да не се пречка.
Задната врата на полицейския автомобил изскърца, отвори се и пред мен изникна косматото лице на Йоримицу.
— Коничи ва — рече ми той усмихнат и се поклони.
— Здравей — отвърнах аз.
Може и да не съм изчел от кора до кора Джеймс Клавел, но чуя ли приятелски поздрав, го разбирам и без Клавел.
19.
Докато се връщахме с кадилака в Лос Анджелис, Йоримицу ми обясни как стоят нещата. Караше един от множеството Мъже в черно, Бенкай отново беше седнал на мястото на стрелеца. Там където тенгу му бе нанесъл удара, се синееше огромна цицина, но инак той изглеждаше здрав и невредим. Двамата полицаи — и двамата в безсъзнание, полицейският автомобил и другата пострадала кола бяха зарязани насред гората — никой не отвори нито веднъж дума за тях. Опитах се да попитам Йоримицу как какуре са организирали и са осъществили засадата, но той само махна с ръка, сякаш това бе някаква незначителна подробност. Все едно да питаш Пикасо как си чисти четките.
— Знаеш ли къде е Роза? — поинтересувах се аз.
Йоримицу се извърна на задната седалка на кадилака и ме погледна право в очите. Ъгълчетата на устните му под брадата и мустаците потрепнаха, той присви очи и ме изгледа, без да мига. Това изражение никак не ми хареса — като малък го бях виждал върху лицето на ветеринаря, когато ми каза, че се налага да умъртви кучето ми. Или върху лицето на Мани Стайл, когато ми съобщи, че повече няма да се снимам в „Солникови и Пиперкови“.
— Госпожица Мендес е изпаднала в огромно затруднение — оповести Йоримицу. — Отвлечена е от горьо-до.
— Отвлечена къде?