Погледнах Роза, тя кимна.
— Ама разбира се — казах аз, — тъкмо ще е по-весело.
Сид влезе, следван от двама японци. Сториха ми се някак познати.
— Добър ден, Мартин сан — подхвана по-възрастният.
Двамата се поклониха лекичко.
— Хм — изпелтечих аз.
— Сигурно позна, Марти, инспектор Йоримицу и детектив Бенкай — притече ми се на помощ Роза.
— Инспектор кой?…
— Радвам се, че ви виждам по-добре — поде Йоримицу.
Беше обръснат до блясък, косата му бе подстригана късо. Бенкай също се бе обръснал, макар че върху бузата му се мъдреше голямо парче марля, а ръката му висеше на превръзка. И двамата бяха в строги сиви костюми и вратовръзки и си умираха от притеснение.
— Да — казах и едвам се сдържах да не се засмея. — А вие, детективе, как сте?
— Не мога да се оплача — отвърна Бенкай и се усмихна.
— Днес следобед се връщаме във Фукуока — поясни Йоримицу, — но първо искахме да се сбогуваме и да ви благодарим за съдействието по случая „Рипън“. Помощта ви се оказа неоценима. Жалко само, че заради нас получихте такава сериозна рана.
— Винаги на вашите услуги. — Точно в този момент изведнъж ми светна какво се е разиграло в басейна. — Рипън…
— Мъртъв е — намеси се Сид. — Лекето му с леке! Представяш ли си: беше фрашкан с пари и пак го влечаха далаверите. И то не с кого да е, а с японската мафия, моля ти се! Получи каквото си заслужаваше. Благодарение на Йоримицу.
— Йоримицу ли?
— За жалост се наложи да го застрелям.
— Да застреляш? Рипън?
— Във вилата на Рипън — вметна Сид. — Бам, и готово!
— Без майтап?
— Добре ли си, Марти? Виждаш ми се замаян.
— Според мен му дойде много, още не се е окопитил — намеси се и Роза. Да е жива и здрава! — Мисля, че трябва да си почине.
— Разбира се, госпожице Мендес, права сте — отвърна Йоримицу. — Ей сега си тръгваме.
— Надявах се да си побъбрим още — казах аз. — Изживяхме заедно такива… такива интересни мигове.
— Уви, това ще почака. Но съм сигурен, че в бъдеще пак ще ни се отвори случай да си поговорим.
— Ще чакам.
Йоримицу се поклони на всички поред и излезе от стаята, следван по петите от Бенкай. Някак не го възприемах без меча, но докато вървеше към вратата, той ми показа с палец, че всичко е наред.
Останах с впечатлението, че Сид иска да поговорим още малко; вероятно имаше куп въпроси без отговори — за него не знам, но аз определено исках да попитам някои неща, ала Роза му показа с ръка да си тръгва. Самата тя бе отпратена от медицинската сестра, която сложи нещо приказно и силно в системата.
След броени секунди вече къртех.
Наистина си имаше много въпроси, които чакаха своя отговор, да не говорим пък за официалните показания, които трябваше да давам в полицейското управление на Лос Анджелис, на Санта Барбара и Сан Бернардино. За късмет ние двамата с Роза разполагахме с достатъчно време в болницата, за да порепетираме и да уточним всичко до най-малките подробности. Освен това си бях и нещо като герой, та ченгетата — дори онези типове от Сан Бърду, които се опитаха да ме окошарят заради убийството на Сид — проявиха разбиране.
Всъщност не друг, а Йоримицу измисли нашата съшита с бели конци версия, но тъй като ние до един я повтаряхме като курдисани, всички се хванаха на въдицата. Разправяхме, че Рипън е създал „Небесно псе“, за да снима порнофилми и филми, където актьорите наистина са убивани, и да ги продава на паралиите в Далечния изток. Така се е сдушил с ония непрокопсаници от якуза, които всъщност дърпали конците в „Йошитоши“, и чрез тях си въртял далаверите за милиони. Аз съм ги разкрил покрай Джон Дългуча и после покрай Роза, които се тревожели за момичетата, убити по време на снимките на въпросните филми. Докато съм разследвал „Небесно псе“ съм се запознал с Йоримицу от полицията в Кюшу, който без излишен шум разследвал тук същия случай. Устроили са ми засада и са ми лепнали убийството на Сид, а после Йоримицу ме е измъкнал от лапите на ченгетата в Сан Бърду. След като съм се натъкнал на доказателства срещу Рипън, Роза била отвлечена, за да ме изнудват с нея, но ние двамата с Йоримицу сме я освободили и сме очистили Рипън, а заедно с него и типовете, окопали се във вилата му в Санта Барбара. Изобличили сме хората на якуза, осуетили сме сделката между „Усмихнатото хлапе“ и „Йошитоши“ и това е довело до избухването на страхотен скандал в Япония, хвърлящ сянка и върху „Йошитоши“. Дори се мълвяло, че не е изключено да падне и правителството. По време на схватката във владенията на Рипън са ме ранили и така съм се озовал в болницата. Просто и ясно.