Холоуей пак изсумтя, а Роуан присви очи.
— Сега пък на много умен ли се пишеш? — тросна се Роуан.
— А, не — отвърнах — не знаех какво да правя. — Ни най-малко.
— Дрън-дрън! Имам дълъг списък от хора, на които съм решил да им разкатая фамилията, и повярвай, ти почти го оглавяваш. Стражински те изкара по-черен и от дявола. Знам го що за стока е, та не взех думите му присърце. А и Чифутина се застъпи за теб, сега обаче не съм много сигурен.
— Стражински не е чак толкова гаден — възрази Холоуей.
Би трябвало да го очаквам.
— Слушай, лейтенанте — рекох, — последното, което искам, е да ви разигравам и да ви правя на идиоти. Но знаеш, че не мога да издам името на клиента, а също, че съм под закрилата на разрешителното.
— Не е кой знае колко трудно да ти вземем разрешителното — отбеляза Холоуей.
— Няма как да ми го вземете със задна дата. Слушай: момичето може и да е избягало, но не е непълнолетно. — Не бях много сигурен, че е така, ала Роуан не реагира. — Занимавам се със случая от някакъв си ден-два, затова и не знам много. Гаджето й е тукашно и я прибрало при себе си. Е, не че е пръв светец, но… — Чудя се как не се задавих от следващите думи. — Но се притеснява за момичето. Нямам причини да се съмнявам в това. Девойчето може би дори е било проститутка, но според мъжа не проституирало. Виж, аз не съм чак толкова убеден. От малкото, което научих стигам до извода, че не е било чак толкова непорочно, както си въобразява онзи смотаняк. Сигурно го е водела за носа. И му се е качила на главата. Той бе доста сломен, задето го е зарязала.
— Толкова сломен, че да й свети маслото, щом я намери ли? — попита Роуан.
— А, не. Избийте си го от главата. Да ви кажа, плачеше като малко дете, задето му е била дузпата. Не си го представям да й посегне и да й причини това — посочих аз с брадичка снимката.
— Той изобщо не е наясно, Станли — отбеляза Холоуей и се ухили до уши.
Роуан кимна, също ми се усмихна и аз разбрах със сигурност, че това е началото на дълъг-предълъг ден.
— Не си наясно — повтори Роуан. — Нека ти кажа с какво съм наясно аз. Наясно съм, че момичето е изкормено като риба и е зарязано в един от най-тузарските квартали. Наясно съм, че на шефа вече са му звънели десетина богати данъкоплатци, платили луди пари, само и само да живеят в приличен квартал и да не намират в канавките си трупове. Наясно съм и че някакъв шибан скапаняк е хукнал да си търси курвето същия ден, когато са му видели сметката. Та същият този скапаняк сега е седнал да ми разправя, че момичето може би е било проститутка, но се инати като магаре на мост и отказва да съобщи кой го е наел да търси момичето. Пак същият смотаняк — това си ти, ако още не си разбрал и ти е трудно да следиш мисълта ми — настоява да съм му повярвал на едната гола дума, че в цялата тази история не е замесен неговият клиент, който също… как се изрази? Който също не бил светец. И знаеш си с какво още съм наясно?
— Аз също — излая Холоуей.
И двамата зачакаха да отговоря.
— С какво, лейтенант? — въздъхнах аз.
— Наясно съм, че сега ще дойдеш на малка разходка с нас. Освен ако не решиш да си по-сговорчив.
— Извинявайте — рекох най-чистосърдечно. — Но не мога.
— А, без тия! Можеш и още как! Виждам го пределно ясно в тези твои кристални топки — посочи Роуан с изпръхнал пръст към мен.
Халатът пак се беше разтворил и спаружените ми ташаци се люшкаха на воля. Пак се поприкрих с хавлиения плат, като се постарах да събера малкото останало ми достойнство.
Холоуей ме последва в спалнята и загледа как се обличам припряно. Не ми разреши да затворя вратата на банята, докато пикая, но поне благоволи да не влиза вътре. Зае се да разглежда снимките над тоалетката и подсвирна, когато ме видя съвсем младичък на лъскава фотография в рамка — стоях до Клинт Истууд, който бе примижал закачливо.
— Откъде е? — поинтересува се той, щом излязох от кенефа.
— Участвах в „Блъфът на Куган“ — обясних му аз. — Е, ролята ми беше микроскопична, затова пък почтена. Снимката ми е за спомен от режисьора.
— Дон Сийгъл, нали?
Погледнах го изненадан. Очевидно бе наясно и с режисьорите.
— Да. Голям симпатяга.
— Но го няма никакъв в екшъните. Виж, „Мадиган“ ми хареса.
„Божичко, откога дори ченгетата в Холивуд се вживяват в ролята на кинокритици!“, мина ми през ума.
— А чукал ли си знаменитости?