Усмивката върху лицето — на повелителя на бесовете помръква, след това грейва отново — от различни посоки към него се приближават двама воини какуре с амулети о-фуда срещу уроки и зло. Първият върти вещо в ръцете си две обсипани със скъпоценни камъни ками — дълга и къса, а другият надава боен вик и се спуска с изваден меч. Шутен Доджи се оставя първата кама да го прониже в месестата плът на бедрото, но замахва в другата посока с плоското на тежкото острие, за да отбие ударите на нападащия воин. Свлича се на земята, с едно-едничко чисто движение изтръгва камата от раната в бедрото си и я насочва право към сърцето на мъжа. Скача пак на крака, сграбчва своя противник, когото е умъртвил, още преди трупът му да се е строполил на земята, и с една ръка го запокитва по неговия другар. Докато той се опитва да отмести тялото и да се измъкне, повелителят на бесовете вече се е метнал отгоре му. Изтръгва с все сила дългия амулет около врата на воина и го забива дълбоко в ухото му. Сетне Шутен Доджи бръква под широкото му кимоно, завърта рязко китка и го скопява.
Лапва члена му и го изгълтва цял, сетне оставя воина какуре да умре от мъчителна бавна смърт.
Мигът почти е дошъл. Шутен Доджи вече усеща как отвъдното го тегли. Престоят му в Нака-цу-куни вече приключва. Повелителят на бесовете знае: влече го неудържимо към портата между царствата, към вятъра, духащ там, където не духа вятър. Той вече чува звънтежа на камбаните, долитащ от пущинака на отвъдното.
Знае, че всичко това ще му липсва, когато се завърне там. Нищо в Горната и Долната земя не може да се сравнява с човешката плът, която повелителят на духовете обича да надява, обича и да я поглъща. Мисли си каква ирония е, че нещо толкова крехко и окаяно може да те дарява с такива неописуеми наслади. Още по-голяма ирония е, че такива внушаващи страх създания като Шутен Доджи чувстват непреодолимо желание да я търпят.
Но не само да я търпят, но и да й се радват, да й се наслаждават:
Блаженството Шутен Доджи да държи във взетите назаем ръце меч, да изпитва омраза в сърцето, което е откраднал.
Вкусът на сурово месо, на плът, изтръгната с остри зъби от костта.
Наситената тежка миризма на току-що пролята кръв, изпълнила дробовете му.
Взривът от похотлива наслада, плиснала се между краката му, или топлите влажни устни на обиграна гейша.
Мускули и сухожилия. Кожа и кост. Звук и гледки. Вкус и обоняние.
Човешка плът, жива и мъртва.
Да, всичко това наистина ще му липсва.
До следващия път, когато и да бъде той. Макар че Шутен Доджи знае ако не друго — може би по-добре от всичко друго — че този път неминуемо ще дойде.
Винаги е идвал, винаги ще идва.
Раната в бедрото кърви ли, кърви, единственото му око ту се премрежва, ту отново вижда ясно. Ала Шутен Доджи открива наслада дори сега, в непоносимата болка на умиращата плът. Притиска пръст към дупката в крака си, за да спре бликащата кръв, и закуцуква назад към крепостта. Трудно му е да изкачва стъпалата, а докато върви нагоре, неуморните, макар и не особено умни воини какуре го нападат отново и отново. Но той с лекота отбива мижавите им набези — тук ще избие меч, там ще прекърши врат — и продължава към горните катове на планинската крепост.
Дори сега, когато е омаломощен и краят е толкова близо, има само едно същество, което може да му надвие.
Шутен Доджи ще чака своя заклет враг горе, навръх планината.
Стои сам-самичък върху покрива на крепостта. Ветрищата са се развилнели, разнасят тежкото зловоние на кръв и смърт. И последните они вълшебници са избити или са се разбягали кой накъдето види, изпокрили са се в своите бърлоги и леговища в това и в отвъдното царство. Малкото останали му човешки сили са взети в плен; скоро предстои да започнат обредното мъчение, празниците в чест на победата. Вятърът донася до слуха му смеха на воините какуре, жалните стонове на разгромените горьо-до. Шутен Доджи гледа как неколцина бойци какуре подритват по окървавения сняг обезобразена глава — устроили са си нещо като мач. Успява дори да се подсмихне, когато един от воините се подхлъзва и пада върху леда, а озъбената паст на някакъв мъртвец хваща крака му като в капан.