— В порнофилми ли?
— Почти. Тя нямаше нищо против и на мен ми мина през ума, че сигурно не е чак такава вода ненапита на каквато се прави.
— Защо тогава ми я описа такава светица?
— Защото си мислех, че не го ли направя, няма да се заемеш със случая.
— Че кой съм аз да му се не види! Да не би да съм папа Пий? Можеше да наемеш всеки друг.
Джон Дългуча явно вече се притесняваше.
— Чух хубави неща за теб. Държах да се заемеш точно ти. Джоуи Буркана наистина те харесва, та реших, че мога да разчитам на теб. Доказа го и днес, когато не ме издаде.
— Господи! — възкликнах аз — пак се сетих за колекцията на Буркана. — Жалко, че не всички клиенти са предани като теб. Та в какви сцени се е снимала твоята? С деца? С животни? Кажи де!
— Е, не. Не е имало чак такива изгъзици. Снимаше се в най-обикновени сцени. С доста добри качества. Режисьори бяха все хора от киношколите. Твърдеше се, че другите актьори дори са завършили Университета на Южна Калифорния.
— Другите ли? Да не е участвала в сцени с групов секс?
— Всичко си беше законно. За пазари в чужбина. Покрай тези снимки тя дори си уреди да участва в нормални филми.
— Дрън-дрън!
— Честна дума. За някаква японска киностудия. „Небесно псе“. Снимат и реклами. Онези кретени, японците, си умират за бели жени, понеже техните са плоски като дъски.
Покрай тази реплика ми се отщя да продължавам разговора — известно време мълчахме. От главата ми вече не течеше кръв, затова пък ме болеше непоносимо. Носната кърпа на Джон Дългуча бе наквасена с кръв, но сърце не ми даваше да я метна върху скъпото килимче на пода, та я стисках в ръка. Джон Дългуча явно чакаше да кажа нещо.
— Закарай ме вкъщи — рекох му.
— Зарязваш ли ме?
— А ти какво очакваше, Дългуч? Тя е мъртва. Ченгетата ще ти покажат снимките.
— Разбери кой я е убил — отсече сводникът.
Въздъхнах тежко и поклатих глава.
— Твърдиш, че си я обичал, и сигурно е така. Не ми е работа да определям кой кого е баламосвал. А да ти призная, пет пари не давам. Като начало изобщо не исках да се захващам с този случай, а сега, откакто ченгетата ме взеха на мушка, трябва да съм превъртял, че да се занимавам с теб. А дори и да не бяха ченгетата, разследванията на убийства не са моята стихия. Колкото и да е тъжно, се занимавам само с дребни нещица. Не че се гордея кой знае колко, задето си знам ограничените възможности.
— Ще се справиш — каза той някак подразнено.
— Не искам, Джон. Толкова ли не разбираш? Не го ли проумяваш?
Сводникът се погледна в огледалото за обратно виждане, после извърна очи към мен. Измери ме от темето чак до върховете на охлузените ми обувки. Пресегна се и отвори жабката. Извади бял плик и го пусна върху скута ми.
— Отвори го! — рече ми.
Начаса разбрах, че моментално трябва да сляза от колата и да се прибера по живо, по здраво вкъщи. Знаех като онази приятелка Пандора, че не бива да отварям плика и да поглеждам вътре.
Беше натъпкан със стотачки.
— Десет бона, мой човек — поясни Джон Дългуча. — Да се поопаричиш. Вземи ги. Ако не са достатъчно, ще ми кажеш, щом свършат.
Отворих с палец пачката банкноти. Някои бяха новички и шумоляха, други бяха овехтели и излинели от многото пипане. Изглеждаха не по-малко мръсни от всички пари, но аз печелех толкова за половин година къртовски бач. Погледнах Джон Дългуча, той обаче се бе извърнал предвидливо и зяпаше през страничния прозорец. Никога не взимайте пари от човек, който гледа в другата посока.
— Добре де, от мен да мине — склоних накрая.
Сега вече и аз бях продажник като всички дупедавци и курви по света.
Джон Дългуча пак се обърна към мен и кимна, сетне подкара и се вля в движението. Пресегна се да включи уредбата, но аз хванах ръката му на сантиметър-два от бутоните.
— Бог ми е свидетел, Дългуч! — казах му. — И аз не знам кой от двама ни е по-откачен.
5.
Щом се прибрах, стоях дълго под душа, хапнах надве-натри замразена яхния полуфабрикат и прекарах остатъка от вечерта заедно с „Доджърс“ и шест „Хенри Уайнхарт“. „Хенри“ е най-добрата евтина бира от тази страна на границата и струва само някакъв си четвърт долар повече кутийката от оная мексиканска пикня в Енсенада. Яхнията се състоеше от жилаво потъмняло пилешко и прекалено много моркови, та накрая я хвърлих почти всичката. За десерт ометох пакетче обикновени бисквити. Когато съм заспал на канапето, „Доджърс“ водеха на „Джайънтс“ с шест на три, но после в сутрешния вестник видях, че ония са ги отвели.