— Вратата е насам, мойто момче — каза борчето.
Ако не ме лъже паметта, последният път, когато са ми казвали „мойто момче“, беше в една серия на „Макмилан и съпруга“, който снимах през 1972 година. Пак опитах номера с чара.
— Не се безпокойте, все ще я намеря тая врата — рекох на мутрата. — Не съм чак толкова загубен, но мен ако питате, господин Олдъс няма да е особено доволен, че сте ми я показали.
Мъжагата отстъпи крачка назад — явно се бе отказал да ме гони, а секретарката присви очи срещу мен.
— Да не сте приятел на господин Олдъс? — попита борчето.
Всъщност бях видял името на Олдъс в бележника с графика на срещите. Секретарката погледна затворения тефтер, после пак вдигна очи към мен — явно разбра каква е работата. Но не беше сигурна.
— Нямате уговорена среща — натърти тя.
— А вие откъде знаете? Не сте ме питали как се казвам.
— Господин Олдъс не е… — подхвана секретарката, но после се усети. — Та как беше името?
— Името е Силвър — рекох й. — Предайте на господин Олдъс, че съм наминал да уточним новите условия за проекта „Небесно псе“.
— Сигурна съм, че той няма представа за какво говорите — отсъди жената, но не много убедено.
Погледна бияча, който понечи да излезе иззад бюрото. Разбрах намека и се насочих към вратата. Сега вече двамината на канапето ме гледаха вторачено. Единият беше сложил длани върху бедрата си, сякаш се канеше да стане. Забелязах, че на два от пръстите му липсват горните фаланги.
— Предайте му, че ще обядваме заедно — казах на секретарката и се шмугнах в коридора.
Тъкмо тръгнах към асансьорите, когато вратата зад мен се отвори. Мъжагата ме изпроводи с поглед, докато не се скрих зад чупката към асансьорите.
Още се озъртах и направо налетях на плешивия дребосък, който, когато се появих, си тръгваше от „Усмихнатото хлапе“. По колко ли души на ден изритваха от онзи кабинет? Дребничкият мъж стоеше между асансьорите и пушеше евтина пура точно пред табелата „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО. НАРУШИТЕЛИТЕ СЕ НАКАЗВАТ СПОРЕД ЗАКОНА“. Лицето му беше пепеляво.
— Да не би да работите за тези боклуци? — поинтересува се човекът.
— За кои боклуци? — направих се аз на по-тъп, отколкото съм.
— Как за кои? За „Усмихнатото хлапе“. Педали!
— А, не. Работя за „Небесно псе“. А вие?
— Такова име не ми е известно. Но тези кретени се прикриват зад какви ли не имена. Всичките им дружества са с ограничена отговорност и не вписват и цент в графата „Печалба“. Мошеници!
— Всъщност точно в момента сме в преговори.
— Да де, преговори! Отваряйте си очите на четири! Онзи мухльо като нищо ще ви отреже ташаците и после ще се опита да ви ги пробута, но с петнайсет процента по-скъпо.
Мъжът изтръска пепелта от пурата върху килима и я размаза с тока на обувката си. Чудничко!
— За Олдъс ли говорите? — попитах аз.
Номерът вече бе минал веднъж.
— Кой?
— Господин Олдъс.
— Какъв ти Олдъс! — излая Мики Марвин. — Говоря за Изкормвача. Ти, мой човек, да не падаш от Луната?
— Изкормвача ли?
— Ами да, Изкормвача. Джак Рипън Изкормвача2. Да не би в града да има двама Изкормвачи?
— Джак Рипън ли? — повторих изумен. — Нима „Усмихнатото хлапе“ е на Джак Рипън?
Дребосъкът бе започнал да мачка смрадливата пура, но при тези думи спря и ме загледа с отворена уста — съвсем в стила на Хъмфри Богарт държеше пурата залепена за долната си устна.
— Мики Марвин не търпи глупаците — отсече плешивкото и се врътна в другата посока.
Натиснах копчето на асансьора и макар той да дойде след цяла минута, Мики Марвин не се обърна да ме погледне. Наблюдавах го как, застанал сам в коридора, пафка с пурата и си мислех, че на дребничкия Мики Марвин всъщност му се налага да търпи доста неща.
Когато слязох от асансьора, мъжът на информацията във фоайето разговаряше с някакъв човек — излязох на двора и седнах при шадравана. Точно до входа бяха застанали няколко секретарки, които пушеха припряно, смееха се и току поглеждаха притеснено часовниците си. Изчаках никотиновите изгнанички да приключат и чак тогава се върнах във входното фоайе — огледах се, за да се уверя, че няма никого, и отидох на информацията. Без да сваля очи от мен, старецът се облиза — явно предвкусваше какво ще му кажа.
— Намерихте ли кабинета? — поинтересува се той.
2
Игра на думи, при която е използвано близкото звучене между английското „Rippen“ и „Ripper“ — Изкормвача. — Б.пр.