— Общо взето, да. Бяхте прав за температурата горе — вметнах аз. Човекът се подсмихна, но не каза нищо. — Сигурно от време на време чувате разни неща.
— Засега съм добре с ушите — рече старецът и сякаш за да ми го покаже нагледно, пъхна в дясното си ухо кутре и го разтръска.
— Защо не ми звъннете, ако чуете нещо за „Небесно псе“? — възкликнах аз и плъзнах по писалището петдесетачка заедно с листче, на което бях написал телефонния си номер.
Те надали щяха да изчезнат по-бързо дори и да ги бе прибрал Дейвид Копърфийлд.
— Че защо да не ви звънна? — отвърна човекът.
Точно в този момент вратите на асансьора се отвориха с гръм и трясък и от него слезе Мики Марвин. Погледна към нас и щом ме видя, изсумтя презрително. Метна угарката от пурата на пода и излезе ядосано от сградата.
— Ама че келеш — затюхка се мъжът на информацията, — кой според него ще му чисти?
— Мен ако питате, на Мики Марвин изобщо не му пука за това.
6.
Когато се качих в колата, климатикът забоботи, но мен още ме тресеше от посещението в сградата на „Усмихнатото хлапе“ и криво-ляво оцелях, докато се връщах към Холивуд. Пък и трябваше да обмисля доста неща.
Беше ясно като бял ден, че „Небесно псе“ тайно е управлявана от киностудия „Усмихнатото хлапе“. Вероятно се криеше зад една или няколко фиктивни фирми, но това можеше да се провери. Нямах представа как Джон Дългуча е направил връзката между „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“, ала бях готов да се обзаложа, че той не е трябвало да узнава, но някой се е изтървал. Седалището на „Усмихнатото хлапе“ бе доста лъскаво и тежкарско — и през ум не би ти минало, че някой тук се занимава с порнофилми.
А после и връзката с Джак Рипън. Онова приятелче Мики Марвин — а ако се съди от нрава му, той беше или нископлатен агент, или нископлатен директор на продукция, бях сигурен единствено, че е нископлатен — изглеждаше повече от сигурен, че именно Рипън дърпа конците в „Усмихнатото хлапе“, и макар да смятах да проверя и това, нямах причини да се съмнявам в твърденията на дребосъка. През последните десет години „Рипън Ентъртейнмънт“ бе погълнал към дузина малки и недотам малки киностудии, звукозаписни компании и издателства и се бе наложил като един от основните играчи в Индустрията. По едно или друго време Рипън беше работил с кого ли не, от Мърчънт Айвъри до Арнолд Шварценегер, и вече години наред „Рипън Ентъртейнмънт“ печелеше нечувани пари. Не знам дали е заслуга на Рипън — а никой в Холивуд не желае да припише успеха на останалите на друго, освен на сляпата случайност и късмет — но студията му сякаш винаги беше на правилното място в правилното време и неизменно обираше лаврите. Всъщност ако не ме лъжеше паметта, наскоро бях чел някъде, че Рипън е продал компанията си на една от наистина големите акули — че е сключил сделка за сума ти милиарди, каквито не се сключват всяка седмица.
Самият Рипън беше започнал като оправен, преливащ от енергия агент и се бе наложил като самото въплъщение на холивудски магнат, който лансира млади актриси. Междувременно си спечели прякора Изкормвача, макар че сега никой не дръзваше да го нарича така в очите. „Рипортър“ и „Варайъти“ още си позволяваха да го наричат Изкормвача, но само в неподписани малки материалчета — който искаше да остане на софрата на Холивуд, гледаше да не напомня много-много на Рипън откъде е тръгнал и докъде е стигнал. Преобразяването му от негодник в магнат беше съпътствано и с промени в неговия нрав. Или по-точно, в неговия „имидж“. Изкормвача беше изместен от Господин Благотворителност: Рипън прегръщаше всяка кауза, стига тя да му гарантираше, че гадната му физиономия ще се появи върху страниците на „Лос Анджелис Таймс“. Като се почне от акцията по спасяване на залива Санта Моника и се стигне до плюшените мечета, подарък за сирачетата в Африка, Джак Рипън постоянно присъстваше с чек, усмивка и снимка.
Най-смешното бе, че всъщност помнех Рипън от едно време, макар че се съмнявах той да се сеща кой съм. Той тъкмо бе започнал да се налага като агент и още се представяше с истинското си име — Дж. Дж. Рипович, когато моята звезда започна да се задъхва. Представляваше цяла гмеж новоизлюпени звездички — все въздух под налягане. В ония години беше припрян и нервен, с треперещи като листо ръце и мигащи очички, тънък като вейка и притеснителен до смърт. Запознах се с него във време, когато славата на „Солникови и Пиперкови“ вече бе започнала да помръква, но аз все още бях достатъчно известен, та Си Би Ес възнамеряваше да заснеме поредната дълга-предълга поредица, в която действието да се върти около мен. Ние подбирахме актьори — между другото, в моя случай холивудското „ние“ се свеждаше до това, че аз си седях и плакнех очи: зяпах циците, докато един от асистентите вършеше цялата работа — а Рипън, който всъщност се казва Рипович, пробутваше някакво девойче за една от ролите. Не му помня името, затова пък помня, че тактиката на Рипън в налагането на младичката актриса се свеждаше до това да я предлага като последния мръсен сводник на всеки, от когото тя — по-точно той, би имал някаква полза. Помня, че актрисата едва ли имаше и седемнайсет години и че аз начаса определих за себе си Рипън като един от най-отблъскващите използвачи в Холивуд.