Чува зад себе си звук: острие, което се тътри по камък.
Другият е дошъл.
Подобно на неговата, и кожата на Другия е изрисувана с гъста плетеница усукани татуировки, с прилична на примка спирала от кърмъзени и черни йероглифи за пречистване и заклинание: ханя-шинкьо. Този път отколешният му враг си е избрал хубаво тяло: снажно, мускулесто, дори (както никога) красиво. Дори и Другият да е участвал в битката, не му личи по нищо. По плътта му няма и една-едничка драскотина, по прелестното му пурпурно кимоно не се вижда и гънчица. Повелителят на бесовете кима одобрително и си мисли, че и той е могъл да си избере такова тяло. Другият навежда едва забележимо брадичка в знак, че го е познал, и вдига меча. Шутен Доджи разпознава безукорното острие със свещени йероглифи, изсечени върху стоманата, и ръкохватка от злато и бисер. Познава меча, знае името му, тъй като той е негов отколешен, достоен за уважение враг.
Шутен Доджи поглежда назад през крепостната стена. Преданите воини какуре се тълпят в подножието, за да наблюдават решителната схватка. На повелителя на бесовете му иде да скочи долу и да ги избие до крак, колкото да им е за урок на тези самонадеяни глупаци, но после се отказва.
Извръща се отново към своя противник и вдига меча.
Двамата врагове се гледат мълком, впили очи един в друг. Вятърът се усилва, върти на вихрушка пепел и сажди, но и двамата не трепват. Шутен Доджи усеща как изопнатите мускули на ранения му крак се сгърчват, как кръвта тече ли, тече по бедрата му, но мечът не помръдва. Той чува как мъжете долу са затаили дъх, как пристъпват със свито сърце от крак на крак и вече не издържат на напрежението. От плътта им, от човешката обвивка на неговия враг, от собственото му, покрито с рани тяло го лъхва на вълнение и страх.
Някъде в гората зад крепостта гарван грачи самотно, пронизително. Сякаш по знак двата силуета навръх твърдината се спускат със смъртоносен вик един към друг.
Мечовете им се срещат сред порой от искри. Самата планина потреперва, разтърсва се от тътнещия удар на стомана о стомана.
Двамата противници отново се изправят с лице един към друг и застиват.
Шутен Доджи е в див възторг от този миг, от това неописуемо изживяване — живота на ръба и смъртта. Дланите и ръцете му още потрепват от удара. Кръвта препуска като обезумяла по тялото му, раните са забравени, изчезнали са във вълшебния екстаз, че просто съществуваш. В тези мигове болка и наслада са се слели в едно. Сега важни са единствено сетивата: това чудо, плътта.
Шутен Доджи си позволява да се подсмихне, когато вижда, че противникът му усеща същото — и също се опива от тръпката.
Долу мнозина от воините вече не издържат на гледката. Затулват очи, свличат се на земята, докато жреците напяват в разнобой един през друг своите заклинания. Има и такива, според които подобни гледки не са за човешки очи. Кой ще седне да ги опровергава?
Отколешните врагове отново се готвят за схватка. Наместват мечовете — всяко движение и стъпка е претеглен отглас на движенията на другия: единият да понаведе глава, и другият моментално извива китка, единият да отмести меча, и другият присвива коляно, единият да вдигне вежда, и другият изцъква с език.
Застиват.
Нахвърлят се един на друг.
Шутен Доджи знае, че този миг неминуемо е щял да настъпи. Знае го с първата малка стъпка, която прави към своя заклет враг. С цялото си съзнание изучава онова, което се разгръща пред него.
Иска да запомни как косъмчетата в носа му са замръзнали от зимния въздух и го гъделичкат.
Недоумява, че стомахът му къркори, моли да бъде нахранен дори сега, когато смъртта се готви да сложи край на всички земни гладове.
Проронва сълза, усетил как кръвта нахлува в члена му, сякаш за да направи възможно едно последно съвкупление, едно изхвърляне на семето точно преди края.
Най-чистосърдечно — както винаги — не може да се начуди на всички радости на плътта.
Дори когато мечът на врага захапва нежната кожа по врата му, Шутен Доджи се мъчи да съхрани в стародавния си зъл мозък всяко движение и чувство, и най-дребната подробност: точната ръка, с която неговият неприятел стиска меча, цвета на небето отвъд валмата пушек, сърбежа между пръстите на краката. Може би това ще му помогне следващия път, ще докаже разликата между победа и разгром. Може би при следващата среща именно Шутен Доджи ще нанесе смъртоносния удар.