Роуан и Холоуей ми предоставиха час-два, през които да обмисля насаме нещата в помещението за разпити, и чак тогава нахълтаха с касетофон. Роуан сипеше змии и гущери, задето след пет часа следобед не можел да намери в участъка кьорава стенографка, после започна да си играе с касетата, заповтаря „едно-две-три, проба, проба“ и накрая пусна машинката. Разпитът си беше съвсем откровен — без шегички и майтапи, без разни идиотщини от типа на „добро ченге — лошо ченге“, и аз отговарях на въпросите възможно най-простичко и честно. Разправих им всичко от игла до конец: от първата прелестна среща с Джон Дългуча в оная кръчма до разговорите ми със Сид Тайтелбаум и Роза Мендес, чак до момента, в който отново ме окаушиха.
Е, спестих някои дреболии.
Не споменах десетте бона, с които Джон Дългуча ме е подкупил, за да не се отказвам от случая, не казах и думица и за „Небесно псе“ и „Усмихнатото хлапе“. Колкото до мангизите, не виждах причина да вписват в досието ми нещо, което по-късно данъчните биха могли да използват срещу мен. А „Небесно псе“? Не съм затаявал истината: казах на ченгетата, че цял ден съм търсил студия за порнофилми, където според някои сведения се е снимала мъртвата проститутка. Измислих си някакво име и обясних, че така и не съм открил студията. И аз не знам защо не им казах за „Небесно псе“. По време на посещението ми у мен се породиха нездрав интерес и притеснение какво ли точно става там, притеснение, което се бе засилило след разговора с Кендъл Арло. Все още не бях готов да разгласявам под път и над път нещо за „Усмихнатото хлапе“ и Джак Рипън, което дъвчех като стара дъвка — по-скоро то дъвчеше мен.
Или може би не исках да изплюя камъчето не за друго, а от старовремски магарешки инат.
Двамата детективи разчепкваха късче по късче обясненията ми: направо не можеха да повярват, че ми е мъчно за Джон Дългуча — влизах им в положението — но общо взето, не се усъмниха в думите ми. Роуан не изглеждаше особено доволен, аз обаче знаех, че той знае, че не може да направи нищо. След като си изчерпаха въпросите, той ме загледа вторачено. Мътните му кафяви очи може и да бяха малки, но не бяха глупави, а сянката му от пет часа отдавна се бе удължила — вече бе нощ. До него Холоуей дишаше тежко през нос. Диагнозата ми: изместена носна преграда.
— Ами десетте хиляди? — попита изневиделица Роуан.
— Какви десет хиляди? — повторих ни лук ял, ни лук мирисал.
— Десетте хиляди, които сводникът е надраскал с червено до името ти. Кога ти ги даде?
Свих рамене и се опитах да погледна Роуан право в очите. С Холоуей беше много по-лесно.
— Джон Дългуча ми подметна, че щял да ми плати от щедро по-щедро, но чак накрая.
— Накрая на какво?
Пак вдигнах рамене, все едно нехая, но Роуан веднага надуши, че лъжа. Усмихна ми се, а Холоуей поклати лекичко глава. Видях, че въпросът за парите е бил своеобразна проверка, която не съм издържал. Или пък съм я издържал. При всички положения бях потвърдил мнението на Роуан за мен и вероятно се бях посрамил окончателно в очите му. Знаех, че от тук нататък в отношенията ми с детектива няма да има място за никакви волности, и начаса реших, че изобщо не е задължително да имам отношения с него.
Нима от мен се очакваше да се раздрънкам за десетте бона?
Още няколко минути двамата продължиха да се държат с мен като с аквариум: гледаха ме вторачено, без да продумват, докато лентата свърши, а касетофонът щракна и се самоизключи. Холоуей извади рязко касетата и я пусна в плик. Написа отгоре името ми и си погледна часовника. Сигурно беше спрял, защото ченгето сграбчи колегата си за китката и погледна евтиния му дигитален часовник.
— Стига толкова — рече Роуан. — И само да си ми си се изпречил още веднъж на пътя!
Изправи се, без да казва и дума повече. Разпитът беше приключил. Холоуей ме погледа още малко, после също стана и ми махна да го последвам.
— Пустият му Дон Сийгъл! — промърмори той, като тръскаше глава и спрелия си часовник.
От начина, по който го каза, разбрах, че съм отлъчен.
Не си бяха направили труда да ми взимат пръстови отпечатъци, затова пък преди разпита ми бяха отнели всички лични вещи. Трябваше да се явя на гишето на дежурния сержант и да си ги получа. Тъкмо проверявах колко пари са ми свили от портфейла, когато чух, че някой ме вика по име.