— Това едва ли е чак толкова необичайно! — казах на Роза.
— Така си е, не е. Но тези двечките — Шери и Сидни — добре де, знам — се славят като много разумни. И редовно се отбиват в „Нощен приют“. Всяка сряда вечер си организираме нещо средно между купон и групова терапия. Забавляваме се ужасно… Шери и Сид никога не го пропускат. Но завчера така и не дойдоха.
— Не виждам причина да се тревожиш — уверих я аз.
— Наистина няма нищо тревожно. Освен това, че от седмица-две изобщо не съм ги срещала. Двете са неразлъчни, където иде едната, там е и другата.
Представих си как двете проститутки работят заедно. Роза явно се досети какво ми се върти в главата, защото в очите й отново проблесна гняв. Изчервих се и се престорих на засрамен.
— Може би просто са се изнесли някъде. Заминали са. Отишли са да се поразходят из Дисниленд.
— Случва се момичетата наистина да се изнесат, но само ако им се налага — възрази Роза. — И то след като са ми се обадили. Ако не за друго, то за да се сбогуваме.
— Някаква каша със сводниците ли? — предположих аз.
Роза поклати глава.
— Не, те бяха на нещо като свободна практика.
— Не е ли опасно? Дали не са настъпили някого по мазола?
— Възможно е, но се съмнявам. Всеки си знае територията. А тези момичета не искат ум назаем. И си отварят очите на четири. По-скоро Сид. Шери може и да се забърка в някоя каша, но Сид обикновено взима връх.
Пак започнах да си представям разни неща, но се постарах да ги прогоня от мислите си.
— Пак не разбирам защо се обади точно на мен.
— Притеснявам се, затова разпитвам едва ли не всеки срещнат. От близо седмица никой не ги е виждал. Както вече ти обясних, момичетата бръмчат, но гледат да не се отдалечават много-много. Все някой щеше да ги види.
— Градът е голям — рекох аз.
— Не, за тези момичета не е. Честно ти казвам. Има и още нещо…
Тя замълча и лапна последния голям къс от кифлата. Дълго го дъвка, преди да го глътне. Помислих си, че сигурно и в леглото върши всичко така старателно.
— И какво е то? — подканих аз.
— Докато разпитвах, подочух, че по едно време Шери се била сдушила с едно от момичетата на Джон Дългуча. С онова, което издирваше ти.
— Джени! — поясних аз.
Налегнаха ме лоши предчувствия.
— Да. Открих момичето, което я е познавало. Точно така, казвала се е Джени. Та според момичето Джени се е снимала и във филми и Шери вероятно също го е правела. Но нямала представа в коя точно киностудия.
Не пророних и дума, но веднага си представих „Небесно псе“.
— Уплаших се — продължи Роза. — Не че на ченгетата им пука, но ми се струва, че според тях не Джон Дългуча е убил Джени. Но ако натопят него, могат да приключат разследването, така повече им отърва. Притеснявам се, че я е убил някой друг и че ако са работели заедно с нея за някого, Шери и Сид също може би са се забъркали в някоя каша. Реших, че сигурно знаеш с какво се е занимавало мъртвото момиче. И за кого е работело.
— Затова ли проучваш тук порноиндустрията? — поинтересувах се аз.
— Просто се опитвам да открия някакви нишки, които да следвам — поясни младата жена. — Нали и детективите постъпват така?
— Ти не си детектив.
Тя сви рамене.
— Все знам как да правя проучване по документи и вестникарски материали. Правила съм доста научни изследвания.
— Това е прекрасно — похвалих я аз, — с тази малка подробност, че ако не харесат резултатите, университетските преподаватели не те разкъсват на парченца.
— Както личи, никога не си писал диплома — подсмихна се Роза.
Направих се, че не съм я чул.
— Тези типове наистина не си поплюват — рекох й, — до тях Джон Дългуча прилича на момченце от църковния хор.
— Значи знаеш за кого е работила Джени?
— Не съм казвал такова нещо.
— А знаеш ли?
Престорих се на голям непукист, но това мое честно лице, с което никога няма да забогатея на покер, пак ме издаде.
— Кажи де! — настоя Роза.
— Не знам точно за кого е работела, но се досещам — отвърнах аз. — Тъкмо попаднах на следа, когато очистиха Джон Дългуча. После зарязах разследването, още повече че ченгетата ме предупредиха да не си пъхам носа където не ми е работа.
— А според теб щеше ли да откриеш нещо? — продължи да ме разпитва Роза.