— Значи работата наистина е дебела.
— Много дебела. Разчуха се някои нещица за тъмното минало на фирмата, но като се замисли човек, няма японска фирма, която да не пере пари. Просто системата там е такава, не че същото не важи и за „Ексън“ или другите типове с дебели портфейли в Америка. Стига да се поразровиш.
— Какво му е тъмното на това минало? — настоях аз.
— Всичко е само слухове… — уточни Хюс. Кимнах му да продължи. — Всички корпорации са забъркани в мръсната политика, но ако се вярва на хората, навремето, през Втората световна война, в стоманолеярните на „Йошитоши“ като роби са работели корейски военнопленници.
— Очарователно — пророних аз.
Хюс сви рамене.
— И в миналото, а и в по-ново време компанията е била свързана и с якуза — японската мафия. Но японците пипат по-различно от нашите лоши момчета. Внимават поне привидно всичко да е законно. Никой не гледа накриво някоя японска фирма само защото е била — и е — свързана с якуза.
— Нима и досега е възможно някой с такова минало да довтасва тук и да купува американска фирма?
— Обясних ти вече, това са само слухове. А и чисто формално сделката с продажбата на „Рипън Ентъртейнмънт“ все още не е одобрена от Комисията за ценните книжа и борсите, макар че това е фасулско. Всъщност сделката си изглежда съвсем чиста: Рипън си запазва петдесет и не знам колко си процента от дяловете, така че пак дърпа конците. Но всеки акционер с капчица ум в главата би гласувал на токийската минута за продажбата.
— Защо?
— Шантава работа. „Йошитоши“ плаща за акциите баснословни суми. Рипън е от тежката артилерия, но въпреки това за кой дявол им е на японците да изкупуват дяловете на цена, двойно по-висока от пазарната?
— Предавам се! Защо го правят?
— И аз не го проумявам — който отговори на този въпрос, заслужава милиард. Виж как „Сони“ се прецакаха с оная сделка, сега не им остава нищо друго, освен да си скубят косата. Още не могат да пресметнат загубите. Не само че се изръсиха жестоко, но и не знаят как да управляват фирмата, за да печелят от нея. В „Мацушита“ ще си направят харакири, ако загубят „Ем Си Ей“. Филмите не са автомобили. Всеки говори колко се печелело от софтуер, но в тая игра си има и доста рискове. Особено пък за хора, които не разбират, а ония жълтурковци си нямат и хал хабер за какво става дума. Божичко, Марти, ти поне си наясно с Индустрията. Тя не се променя никога. В счетоводните книги няма и цент печалба, а всички, освен инвеститорите и Джим Гарнър пълнят гушите. Е, в корпорациите е малко по-различно, но откакто купиха компаниите, японците направо са се видели в чудо. Не че тия жълти лайнари са ми симпатични, няма такова нещо!
— Защо тогава според теб „Йошитоши“ се натиска да сключи сделката?
— От черна завист, мой човек. Фройдистка му работа. Което ще рече — шантава. В „Йошитоши“ не искат да останат по-назад от другите. Може би се чувстват пренебрегнати. Или си въобразяват, че са изтървали нещо. Или пък са си наумили да докажат, че ще преуспеят там, където конкурентите им са се издънили.
— Звучи ми доста глупаво — отбелязах аз. — Мислех японците за по-умни.
— Не вярвай на всичко, което четеш — поясни Хюс. — Нали знаеш, всеки ламти да се отърка о звездния прах на киното. Всеки зъболекар, вложил пет бона в дружество с ограничена отговорност, на бърза ръка решава, че е по-велик и от продуцента Сам Голдуин. Макар че поне дотук „Йошитоши“ вече направи един голям удар.
— Какъв?
— Заедно с „Рипън Ентъртейнмънт“ получи и самия Рипън. Изключителните права върху него за цели седем години.
— Че на кого е притрябвал този чекиджия? — ахнах аз.
— Така си е, на никого — прихна Хюс. — Но фирмата — това е Рипън! Дума да няма, голям гъз е — макар че ще се закълна в девствеността на щерка си, че никога през живота си не съм изричал тези думи — но му сече пипето. Не можем да не му го признаем: именно той и никой друг превърна „Рипън Ентъртейнмънт“ в такъв гигант. Много по-едри риби от него се издавиха, докато той си се носи весело по вълните на щастието.
Взех брошурата с годишния отчет и отново се опитах да я прегледам. От колонките с цифри ми се зави свят.
— А „Усмихнатото хлапе“? — попитах аз.