Декори нямаше, ако не се брои естественото великолепие на назъбените скали. Действието беше съсредоточено около огромен плосък камък в дъното на падината, висок около метър и двайсет и наподобяващ жертвеник. По земята около него, както и върху скалата отзад в най-различни цветове бяха изрисувани множество йероглифи — японски или китайски. Трима души от екипа се бяха навели над камъка и продължаваха да рисуват по него. Затърсих режисьора, но тъй като всички от екипа бяха с бейзболни шапки и бради, така и не го различих. Вниманието ми бе привлечено от отворената врата на един от фургоните — от нея надникна човек с шапка, но тутакси се скри, та не успях да го разгледам като хората.
Пак извърнах бинокъла към плоския камък. Сега при него бяха останали само двама души от екипа, които рисуваха сложни ярки йероглифи, образуващи спирала. За пръв път ми направи впечатление, че повечето членове на екипа май са азиатци, вероятно японци. Това ми се видя донемайкъде странно, пък дори и „Усмихнатото хлапе“ да снимаше филм за японския пазар: профсъюзите в Холивуд са по-големи расисти и от ку-клукс-клан.
Близо четирийсет минути наблюдавах как подготвят снимачната площадка. Всъщност подготовката се свеждаше до това да рисуват по скалите йероглифи и фигурки и да местят напред-назад прожекторите и камерата. От дългото взиране с бинокъла ме заболя глава и аз го оставих за малко. Гледах минута-две ясното нощно небе и явно съм се залисал, защото когато отново се взрях надолу към падината, всички от снимачния екип се бяха разотишли и бяха останали само операторът и асистентите му. Затова пък се бяха появили неколцина актьори в пищни костюми — сигурно бяха излезли от фургоните — които сега заемаха местата си около плоския камък. Грабнах отново бинокъла, за да ги разгледам.
Докато наблюдавах, един дребничък японец в развято катраненочерно кимоно бе качен на плоския камък от двама по-млади мъже, и те азиатци, и те облечени в черно. Мъжът беше с гъста черна брада и мустаци — най-окосменият азиатец, когото съм виждал — на главата си носеше мъничка черна шапка, наподобяваща сомбреро, което се е свило в центрофугата. Ръкавите и долният край на кимоното бяха обшити с електриковосиня и червена коприна, в кръста то беше пристегнато с широк червен пояс, който направо светеше под ярките прожектори. Доколкото виждах, под кимоното мъжът беше бос. Носеше и две саби — къса и дълга, втъкнати отляво в пояса. Той започна да кръжи по камъка, следвайки очертанията на йероглифите.
При двамата азиатци, които го бяха вдигнали на камъка, дойдоха двамина представители на бялата раса, облечени в кафяви кимона. И те бяха с по два меча и бяха застинали като самите скали. Известно време ги наблюдавах, но и двамата дори не мигнаха. Навремето, когато и аз бях в Индустрията, статистите ни изобщо не бяха толкова дисциплинирани.
Извърнах за малко очи от бинокъла и точно тогава чух как изскърцват панти — отвори се вратата на един от фургоните. Оттам излязоха двама японски бизнесмени в скъпи сиви костюми, следвани от американец със зализана назад коса и възрозов пръстен. Рекох си, че това няма кой друг да е, освен продуцентът и че японците са хората, които го финансират. Тримата не се приближиха към камъка — застанаха при фургона и загледаха, без да продумват. Японците си държаха ръцете на гърба, а продуцентът ги кръстоса на гърдите си. По едно време погледна през рамо към фургона и каза нещо, но никога не ме е бивало да разчитам думите по устните.
Продължих да оглеждам снимачната площадка и да търся режисьора, но така и не разбрах кой ръководи снимките. Операторът сякаш снимаше без режисьор. Не видях и звукооператор, дори художник. Ами къде бяха всички асистенти и асистентчета? Всичко ми се струваше ужасно аматьорско и хаотично, за да е продукция на Джак Рипън. Изневиделица ми хрумна, че снимките са незаконни и не са съгласувани с профсъюзите. Разчуеше ли се, че Рипън снима без съгласието на профсъюзите, и то не къде да е, а на хвърлей от Холивуд, той щеше да бере големи ядове. И щеше да види през крив макарон тлъстата сделка с „Йошитоши“. И щеше да се хапе за опашката. Ако беше вярна, тази информация можеше да ми свърши чудесна работа.