Биваше си го, дума да няма! Голямо страшилище! Това бе най-доброто киночудовище, което съм виждал.
Жрецът като че вече не кървеше, което ме накара да се замисля доколко истинска е била кръвта. Реших, че от странния ъгъл не виждам добре ефектите. Известно време всички стояха като препарирани, без да се помръдват, чудовището се бе надвесило над сведените рамене на жреца. Отсъдих, че сигурно презареждат камерата — последният дубъл бе ужасно дълъг! — но операторът и асистентите му, кой знае защо, също бездействаха.
Застинах, когато жрецът вдигна очи и огледа върховете на зъберите. Инстинктивно се наведох, той обаче явно не ме забеляза и продължи да се взира в небесата. Сетне се наведе, вдигна нещо, което приличаше на раковина, и го долепи до устните си. Духна в него, издул бузи като Дизи Гилеспи, и през отворения край на раковината проехтя нисък стон, огласил камънака. Жрецът остави раковината и пак огледа небосвода.
Аз също вдигнах очи, но не видях нищо друго, освен мъждукащите звезди и светещата диря, оставена от реактивен самолет, който летеше много нависоко. Стори ми се, че чувам плясък на криле — вероятно над нас прелетя бухал или сокол — но не видях птицата в мрака. Накрая жрецът погледна към един от фургоните и замаха настойчиво с окървавената ръка. Продуцентът и паралиите направиха няколко крачки към плоския камък, но останаха извън снимачната площадка. В другия й край от един фургон излязоха още двама азиатци в кимона, които държаха някого от двете страни. Виждах ги лошо, докато вървяха към жреца, но все пак различих, че водят жена. Бе облечена в огненочервено кимоно, малко по-тъмно от тицианово рижата й коса. Жената едвам мърдаше нозе и двамината мъже по-скоро я влачеха, отколкото да я придружават. Не виждах лицето й, но кимоното стигаше само до голите й прасци. Тя беше боса.
Докато минаваше покрай паралиите, мъжът отдясно на момичето се препъна и го пусна. Жрецът му изкрещя ядосано нещо на японски, но докато хване отново момичето, то се извъртя и се обърна с лице към мен. Колкото да ми се искаше да съм се припознал, го познах на мига.
Беше Шери: една от изчезналите проститутки на Роза.
Бях оставил в колата снимката, която ми бе дала Роза, но бях повече от сигурен, че това е същото момиче. Надали имаше и шестнайсет години, беше слабичка, но сексапилна. Не разполагах с много време да разгледам лицето й, но и така разбрах, че е или пияна, или дрогирана. Очите й се бяха превърнали в цепки като процепите за монети по автоматите, устата й зееше отворена. Обзеха ме много лоши предчувствия за онова, което предстои, и както и бях очаквал, вече съжалявах, че съм се захванал с тази работа, пък било то и заради Роза.
Помощникът на жреца — или какъвто там беше — който се бе препънал, се поклони доземи на жреца и чудовището и пак сграбчи с все сила момичето. Отведоха младата жена точно пред пазача в кимоното откъм южния край на плоския камък. Жрецът пак излая някаква дума на японски и стражата се размърда за пръв път. Смъкна бързо, но внимателно кимоното на момичето, което двамата помощници все още държаха.
Почти не се изненадах, че отдолу младата жена е гола-голеничка. Колкото и да се ненавиждах за това, не се сдържах и огледах младото тяло на Шери с кръгли стегнати гърди, плосък корем и стройни гладки бедра.
Стражата обхвана с ръце голото кръстче на момичето и с чудотворна сила го вдигна върху плоския камък, сякаш е перце. Младата жена се приземи на четири крака и тутакси се свлече ничком върху скалата. Великолепният й задник бе обърнат точно към мен и въпреки обстоятелствата отново се наложи да потискам мръснишките си старчески мисли.
Бях повече от сигурен, че с това снимките за тази вечер приключват, и очаквах операторът да изключи камерата. Но хората от снимачния екип продължиха да стоят като вкаменени. Казах си, че явно снимат японски порнофилм на ужасите, в който девственото бяло момиче е обладавано от чудовище или демон, или каквото там беше тази страхотия върху скалата. И досега недоумявах за кой дявол им е на Джак Рипън и „Усмихнатото хлапе“ да се занимават с такива бози, но тези въпроси можеха и да почакат. От една страна, не ми се стоеше повече тук, не ми се гледаха хард сцени — не че смятам порнографията за зло, но според мен тя е унизителна и за онези, които участват в нея, и за хората, които я зяпат — от друга страна обаче, не ми се и тръгваше. Как да си тръгне човек, като може да се порадва на тази прелестна гледка: младата плът!
Дъртият мръсник и детективът надделяха над добродетелния гражданин. Бог да ми е на помощ!