Жрецът пак запя и започна да прави движения с ръцете, после коленичи и допря чело о камъка. Чудовището продължи да чака зад него, макар че сега бе вперило поглед в голото момиче. Жрецът вдигна глава и протегна длан към беса, който направи крачка напред и посегна към пояса си. Очаквах да покаже огромен член — между другото, за мен огромен е всеки член над четиринайсет сантиметра — но вместо това той извади меча от ножницата и заби върха насред вдигнатата длан на жреца. Простенах тихичко, когато видях — наистина го видях с очите си! — как острието пронизва плътта: колкото и да ми се искаше да вярвам в противното, знаех, че тук няма никакви специални ефекти. Изведнъж ми прилоша ужасно и аз се замолих да не се случва онова, което бях сигурен, че ще се случи.
Чудовището извади меча от ръката на жреца и с окървавения връх изписа върху камъка нов йероглиф — стори ми се същият, както птиците в полет, само че преобърнат — сетне сложи меча върху плоската скала. Жрецът долепи окървавени длани под брадичката си и се поклони — и този път допря чело о камъка. Всички останали: помощниците на жреца, стражата, дори продуцентът и неговите приятелчета, които бяха извън обсега на камерата, също коленичиха покорно. На крака остана само операторът — дори асистентите му се бяха проснали ничком.
— Мамка му… — прошепнах, съвсем смаян.
Какви дубли очакваха да се получат? Чудовището прекрачи сведения жрец и надвисна над момичето. То още беше с лице надолу: не беше и трепнало, откакто го бяха проснали върху плоската скала. Чудовището завъртя младата жена, като я дръпна за глезените. Очаквах да я обладае кучешката, но той само я завлече насред камъка и грубо я обърна. Видях, че нежната кожа на гърдите й е издрана и е почервеняла там, където се е жулила о скалата. Страшилището пак взе меча и докосна с плоското на острието устните си. Посочи с меча четирите точки на компаса, сетне изписа с върха кървав йероглиф върху оголения корем на момичето. Сигурно бе натиснал силно, защото рукна кръв, която бързо закри йероглифа. След това чудовището метна напосоки меча и коленичи над момичето. Нямаше време да мигна, камо ли да извикам предупреждение — макар че и аз не знам кого щях да предупредя — страшилището заби на мига остри нокти в плътта на младата жена.
— Божичко! — извиках аз, но не извърнах поглед.
Бесът бръкна чак до китките в корема на момичето. Дебелата златна гривна върху лявата му ръка заблещука на прожекторите сред кръвта и слузта. Усетих как ми се гади и преглътнах, за да не повърна. Идеше ми да се разрева. Това не бяха никакви специални ефекти. Направо пред очите ми младичката проститутка на Роза беше изкормена за пред камерата. Онзи кретен Джак Рипън — мамка му! — снимаше филм, в който една от героините наистина умира, и то не къде да е, а в някакъв си окръжен парк.
Страшилището продължи да бърника в корема на младата жена, която потрепна леко, но пак не издаде и звук. Молех се вече да е мъртва, после обаче видях как тя примигва точно когато бесът изтегли от дупката дълго лъскаво черво. Камъкът беше целият в кръв, дори черното кимоно на жреца бе опръскано, макар че той още не бе вдигнал чело от скалата. Страшилището продължи да тегли от крехкото тяло на момичето черва, които намотаваше внимателно като филактерия около ръката си, докато накрая тя не заприлича на смъкнала кожата си змия, захапала чудовището чак до лявото рамо. После разкъса с рязко движение на лапата увисналата ивица — от стомаха на момичето остана да виси дълго гнусно черво. Младата жена сигурно вече беше мъртва, но сърце не ми даваше да фокусирам бинокъла върху лицето й и да се убедя в това.
Останалите продължаваха да стоят на колене като вкаменени, а чудовището претърколи нехайно тялото на Шери по скалата и я ритна. Тя падна и се скри от погледа ми — слава богу! — но макар и да бях далеч, чух как трупът й пльосна на земята.
Страшилището захвана да размотава бавно дългото черво върху ръката си, като започна от рамото. Оглеждаше го съсредоточено, както лекар чете електрокардиограма. Няколко пъти спираше и кимаше одобрително, сякаш доволен, че вътрешностите на момичето са качествени. След като размота червото, го просна върху скалата на спирала, повтаряща спиралата от йероглифи, изрисувани върху плоския камък. След това влезе насред спиралата, като внимаваше да не настъпва червото, и подобно на другите, коленичи и опря чело о скалата. Рогата му сочеха право към мен — честен кръст, изглеждаха си съвсем истински.
Спусна се мъртвешка тишина, ако не се брои вездесъщото бучене на генератора и на големите прожектори, около които кръжаха насекоми, хвърлящи върху скалата огромни като от прилепи сенки, инак нищо не помръдваше. Нямах представа какво чакат и за какво им е да снимат всичко това, ако камерите изобщо бяха включени. Страхувах се да направя и най-малкото движение, да не би да се търкулне някое камъче или да вдигна и най-лекия шум, който да наруши невероятното спокойствие на гледката. Все пак погледнах нагоре, защото ми се стори, че чувам плясък на огромни криле — вероятно дори на ястреб — но не видях нищо друго, освен няколко малки камъка, паднали от отсрещния хребет, и озареното от звездите небе.