— Както е тръгнало, човек не може да е особено внимателен — отбелязах аз, но на сводника не му беше до шегички.
— Ти го каза, мой човек, знаеш си работата — рече Джон Дългуча и махна на бармана, който му донесе още едно питие, а на мен — поредната току-що подтоплена бира.
— Но както и да го погледнеш, в занаята има голямо текучество. Момичетата идват и си отиват.
— Но най-вече идват — прекъснах го аз.
Джон Дългуча ме измери с присвити очи и прихна.
— Ти си бил голям шегаджия! Това се казва мъж на място. Важно е да имаш чувство за хумор. Напоследък е кът.
Вече се отвращавах от него. Знаех, че всяка работа, дошла по линия на Джоуи Буркана, си е гнусна, но от доста време не си бях имал вземане-даване със сводници и проститутки. Почти бях забравил как трябва да се държат — че трябва да се правят на пълни непукисти, ако искат да оцелеят. Реших да изслушам Джон Дългуча, да изпия блудкажа, с който ме черпеше, но толкоз — каквото и да искаше от мен, друг щеше да го свърши. Нищо че бях закъсал здравата за пари.
Което всъщност си беше доста кофти.
— Но както и да е. Та напоследък работя с пет момичета, кое от кое по-хубаво. Наскоро една, моля ти се, рече и отсече: било й дошло до гуша от този живот, щяла да се прибере в Питсбърг, което, мен ако питаш, си е пълна тъпотия, но карай, какво да я правиш! Прав й път. Ако съм научил нещо в този занаят, то е, че няма смисъл да ги спираш. Два дни след това и рижавата — това й е естественият цвят, не се плеска с разни бои, честно ти казвам, има цици като кравешко виме и задник като чайник — та и тя изчезна сякаш вдън земя, без да каже и дума. Казваше се Нина, беше страхотна минетчийка, ще ти лъсне кила и на параход, нали разбираш. А оная й работа беше като тежкотоварен камион.
Нямах представа какво означаваха последните му уточнения, но да ви призная, ме достраша да попитам.
— Е, не си умирам от кеф, задето си вдигна чукалата, без да ми се обади, но какво мога да сторя? Поразпитах тук-там, никой не знае нищо. И така, останаха ми само три момичета и работата наистина се закучи. После онези кретени, боговете, сякаш ми направиха подарък. Седя си един ден в бардака в Кахуенга и що да видя, влиза онова пиленце с цици от тук до Каталина и усмивка, от която стаята направо грейва. Казвала се Джени. Руса и приказно хубава, била от Южна Небраска или от някакъв друг шибан щат, вече не помня. Само да й го натикаш, разбираш ли. От тук нататък се сещаш.
— Оправил си я — казах, вторачен в халбата.
Не ми се слушаха такива дивотии.
— А, не — прошепна Джон Дългуча.
Погледнах го. Той се извърна и се взря в отражението си в мътното огледало зад плота. Двамата наркомани се бяха изнизали през задния вход, барманът бе застанал на прозореца към улицата и не помръдваше, сякаш беше вкаменен. Единственият звук в заведението долиташе от бръмчащия със сетни сили климатик, който береше душа. Джон Дългуча пак ме погледна право в очите.
— Защо да си кривя душата, мой човек, искаше ми се. Но не го направих… не можах. — Затвори очи и допря до тях юмруци досущ невръстно дете, на което му се спи. — Мацето беше страхотно, пък и беше навито. Мале, какви цици! Вторият й баща й посегнал и тя дошла в Лос Анджелис да става актриса, моля ти се. Знаеш я историята, мой човек. Изтъркана като песента „Честит рожден ден“ и дваж по-скучна. Взех я под крилото си, а тя девствена, представяш ли си! Тук, в Лос Анджелис! Правил съм какви ли не дивотии, за които няма да кажа и на дявола, ако ще да ме зарови до гуша с маймунски лайна. Но такова чудо не съм виждал! Девственица, моля ти се! — Джон Дългуча махна ръце от очите си и пак ме погледна. За пръв път видях пред себе си нещо, което смътно приличаше на човешко същество. — Е, не се стърпях, пъхнах се с нея в леглото. Плачеше като коте или като невръстно детенце, което търси гърдата на майка си. Беше неописуемо хубаво, така да знаеш. Погледнах я и си помислих за всички неща, които съм й приготвил. Представих си как я уча да го прави така, че да си умре от кеф — с трима мъжаги, които да й го натикат по всички дупки. Представих си и как кадифената й кожа ще изглежда след половин година боцкане и дрога. И да ти призная, не можах да го направя. Представяш ли си, да се уплаша аз, Джон Дългуча! Имах чувството, че посегна ли й, все едно ще се изсера върху чисти чаршафи или ще се изпикая върху току-що натрупал сняг. Стори ми се, че… как му се викаше… че ще я покваря.