Надвесих се над перилата, отделящи бара от ресторанта, но пак не видях Рипън. Заведението се беше напълнило за нула време и бе останала само една свободна маса. Беше на нисък подиум, осветен от две-три вградени в тавана лампи. От него цялото заведение се виждаше като на длан и масата не можеше да остане незабелязана от никое кътче в помещението. Сто на сто беше запазена за Рипън.
— Търсите ли някого?
Барманът се беше върнал и пак ме гледаше под око. Седнах на високия стол и му махнах да повтори поръчката. Онзи не се помръдна.
— Дани трябваше да е тук с Джак Рипън — поясних аз. — Знаеш ли кога точно идва да обядва?
Барманът ме изгледа така, сякаш го бях попитал знае ли какво на цвят е небето. Кръстоса ръце и издаде устни.
— Господин Рипън идва точно в дванайсет и десет.
— Виж ти! — възкликнах аз и стоварих длан върху плота. — А онзи гъз Дани Девито твърдеше, че идвал в единайсет и петдесет и пет! Човек на никого да няма вяра!
Барманът продължи да ме гледа кръвнишки, накрая обаче се умори и отиде да ми напълни чашата. В бездънния му нацистки джоб потъна поредната десетачка.
Точно когато големият часовник в „Самиздат“ — циферблатът представляваше снимка на Михаил Горбачов, а секундите биваха отброявани от моравото му рождено петно, което току мигаше — удари дванайсет и десет, в заведението тържествено влязоха Джак Рипън и антуражът му. Негово Изкормвачество беше съпровождан от две налети като бичета мутри с тъмни очила и вероятно бе човекът, облечен най̀ не по модата в заведението. Беше по най-обикновени памучни панталони в защитен цвят и червен пуловер с висока яка с емблемата на „Усмихнатото хлапе“, извезана там, където би трябвало да е крокодилчето. Изкормвача прехвърляше пътем някакви бумаги — нито веднъж не погледна към ресторанта и масата, която го чакаше. Точно като в град в Дивия запад по пладне, всички в помещението застинаха — някои, както бяха вдигнали вилиците с храната — и зяпнаха как Изкормвача върви към трона си. Той седна, без да сваля очи от бумагите, без дори да поглежда оберкелнера, който сложи чаша бистра течност в протегнатата му ръка.
Подобно на всички останали, и аз се бях прехласнал дотолкова по Изкормвача, че изобщо не обърнах внимание на свитата му, която вървеше зад него. Отляво седна невероятно красива млада жена, която помнех бегло от някой сериал, с гръб към мен пък се разположи някакъв мъж, чието лице не видях — всъщност май пропуснах да спомена и че сериалната сладурана беше облечена в бяла копринена блуза, под която не носеше сутиен. Цял орляк келнери начаса се разприпкаха и започнаха да им носят чинии, макар и никой от групата да не бе получил листа с менюто. Когато накрая вдигна глава, Рипън погледна право към мен, но както и би могло да се очаква, не ме позна, та отклони очи към ресторанта, но и той явно не му се стори достоен за вниманието му.
Въпреки че един от сервитьорите продължи да стои на пост край масата на Рипън, явно бе настанало затишие между различните ястия. Казах си — сега или никога! — гаврътнах бърбъна и се изправих.
— Къде е Дани?
— Какво? — попитах аз.
Барманът надничаше към масата на Рипън.
— Нали казахте, че с него ще е и Девито? Никога през живота си не съм го виждал този дребосък.
Треснах празната чаша върху плота.
— Брей, че келеш! — завайках се аз. — Ще го видя аз къде се пилее това джудже!
След тези думи излязох с гръм и трясък от бара и се насочих право към масата на Рипън. Вървях бързо и целенасочено, макар че, да ви призная, така и не бях измислил какво ще правя, щом стигна там. Разчитах на актьорските си импровизаторски умения от едно време. И на гнева си.
Макар че се бях вторачил в Рипън, който отново се бе зачел в бумагите, докато вървях устремно по пътеката между масите, забелязах и изражението върху лицата на другите постоянни посетители. Сигурен съм, че видях как неколцина зяпват с отворени уста, някъде зад мен се счупи чаша. Дори телохранителите като че ли бяха смаяни от моята дързост. Седяха на маса на равнището на останалите, точно под подиума на Рипън, и само ме изгледаха как минавам като хала покрай тях. Скочих двете крачки до масата и се надвесих над гърба на човека, който обядваше заедно с Рипън.