— Бре, бре!
Вече си давах сметка, че и занапред ще прибягвам до тази остроумна реплика.
— Опитах се да се свържа с онзи кретен, за когото пренасях дрогата, но все не можех да го открия. Знаех, че ще си глътне езика от страх, когато вечерта не се появя със стоката.
— За снощи ли ми говориш? — поинтересувах се аз.
— Не, беше преди няколко седмици. Преди да дойдеш при мен първия път. Но нека ти доразкажа! Чак на другата вечер, когато се прибрах в Лос Анджелис, разбрах защо не мога да го открия: бяха го убили.
— Ама че работа! — възкликнах аз.
— Същата вечер сводникът и момичето били убити в апартамента му. И досега не знам дали е заради дрогата или за нещо друго. Но ето че замръкнах с цял куфар дрога, която нямаше на кого да предам. И без пари, защото уговорката беше да ми платят, след като получат куфара.
— Добре си се наредила. И какво направи?
— Какво можех да направя? Занесох дрогата в „Нощен приют“ и я скрих там. Дори… дори ми минаваше през ума да я пласирам сама. Заради парите.
— Ти наистина си полудяла. И нима си си въобразявала, че ще се оправиш сама?
— Така си е, не бях с всичкия си — съгласи се Роза. — Но не го направих. Само си го помислих. Дрогата си стоеше в „Нощен приют“. Но вероятно ни подпалиха точно заради нея.
— Нима според теб някой е знаел, че дрогата е у теб?
Тя кимна много бавно.
— От няколко дена все ми се струва, че някой ме следи. Не съм сигурна, само ми се струва. И преди са ме сплашвали, знаеш го.
— Не, не го знам.
— Главно сводници. Защото им мътя водата и им преча. Взимам им стоката, машинките за пари. Това чувство ми е познато и съм сигурна, че някой ме следи. Не виждам за какво друго, освен заради дрогата. — Тя стовари пестници върху масата, чашите подскочиха и се разтракаха. — Бива ли да съм толкова тъпа? — изкрещя Роза. — „Нощен приют“ изгоря заради мен. Заради глупостта ми.
— Не можеш да си сигурна — възразих аз.
— А заради какво друго ще подпалват приюта? — знаеше си тя своето. — Заради мен, естествено. Защото се забърках където не ми е работа. С какво лице да ида сега при ченгетата?
Тя се задави и аз не знам дали от яд или от съжаление, или може би и от двете, но именно тогава се втурна към банята. Миг по-късно станах да мия съдовете.
Още не й бях разказал своята история. Бях смятал, че пожарът в „Нощен приют“ е последица от връзката на Роза с мен, сега обаче си мислех, че може би помещението е подпалено заради налудничавата й авантюра с дрогата. Осъзнах, че не съм длъжен да й разказвам за онова, което съм видял и научил, че не бива да я забърквам в кашата с „Усмихнатото хлапе“ и „Небесно псе“. Ако пожарът в „Нощен приют“ наистина нямаше нищо общо с Джак Рипън и сие, щях да изложа Роза на опасност, разкажех ли й каквото знам. Пък да не говорим колко зле — много, много по-зле — щях да изглеждам в очите й. Сърце не ми даваше да й разправя и за Шери, нищо че тя ме бе „наела“ тъкмо заради нея. Можех да забравя всичко за бъркотията около „Усмихнатото хлапе“. Защо да не сложа кръст на всичко това, защо да не продължим от тук нататък на чисто?
Роза излезе от банята. Очите й бяха зачервени, хубавото й личице беше подпухнало. Тя си издуха носа в парче тоалетна хартия. Но изглеждаше не толкова тъжна, колкото изтормозена. Вероятно от угризения на съвестта. Или само си въобразявах? Ала този израз върху лицето й предреши нещата вместо мен.
— И аз имам да ти разказвам нещо — рекох. Роза вдигна очи. — Според мен е по-добре и ти да седнеш.
14.
— Не знам, Марти — рече Роза.
Очаквах по-лошо. Много по-лошо. Мислех си, че ще избухне, щом й кажа какво съм видял и направил. Когато й разправих за убийството на Шери, Роза изхлипа, но докато не млъкнах, тя продължи да седи на масата, без да проронва и дума. Предполагах, че в края пак ще скочи и ще ме халоса, както оная вечер в полицейския участък. Или просто ще стане и ще си тръгне. И ако го беше направила, нямаше да я виня. Така де, на нейно място и аз бих постъпил по същия начин. Но ето че Роза седеше, вторачена в ръцете си, и дори не помръдваше.
— Не знам — повтори още по-натъжена. После: — Значи предполагаш, че онези типове, които са те нападнали, са от „Усмихнатото хлапе“?
— Или от „Небесно псе“ — кимнах аз. — Ако изобщо има разлика.