— Не си ли избрал сам да станеш актьор? — поинтересува се Роза.
— Да ти призная, не знам — отвърнах аз. — Просто стана така. Нямам майка, която да е била в шоубизнеса, не са ме натикали в него против волята ми. Бях най-обикновено калифорнийче — между другото, не съм разцъфнал късно — попаднало в шоубизнеса. Знаеш ли, старото предание как те откриват в бакалията не е съвсем безпочвено. Ако си си поставил за цел да се наложиш в шоубизнеса, не това е пътят, но наистина има хора, откривани на най-различни места, когато най-малко се стремят към това. Мен ме откриха на един плаж в Санта Моника. Един агент беше там с гаджето си и реши, че отговарям напълно на изискванията за ролята, за която търсел актьор. Можеше да е сводник, педал, откачалка, всякакъв. За късмет се оказа истински агент, работеше за „Кълъмбия“. Така се почна.
— Това няма нищо общо с живота на проститутките, Марти.
— Не съм казвал, че има нещо общо — възразих аз, — но и разликата не е чак толкова голяма, както може би ти се струва.
— Не съм… — подхвана Роза, но аз я прекъснах.
— Нямах сводник, затова пък имах агент. Не ме е строявал с огъната телена закачалка за дрехи, но пак си имаше начини да ме държи под пара. Е, да, има куп закони, защитаващи на хартия непълнолетните актьори, но кой ли им обръща внимание! По онова време, през шейсетте години, беше дори още по-лошо. Тъпчех се като Джуди Гарланд с хапчета, за да не заспивам за късните снимки. Онзи педераст, продуцентът, ми ги даваше като бонбончета. Мани Стайлс, гений на блудкавите телевизионни сериали.
— А? — рече Роза.
— Нищо. Знаеш ли, че съм загубил девствеността си на тринайсет години? С една четирийсетгодишна художничка по костюмите. По онова време сигурно не съм го съзнавал, но и това ако не е експлоатация, здраве му кажи!
— Ужасно! — възкликна Роза.
Но го каза с Онзи Глас и върху лицето й — аха — отново да се появи Онзи Поглед.
— Не си го представяш, нали?
— Какво? — рече тя.
— В Холивуд минава всичко, защото колкото и лошо да е, подхранва някаква част — вероятно тъмна, затова пък съществена — на мечтите на всички. Чуеш ли, че нещо е от шоубизнеса, то начаса преминава от действителния свят в някаква приказна страна на развихреното въображение. Точно както няма последствия за хората от другата страна на телевизионния или киноекрана.
Роза явно се бе обидила.
— Казах, Марти, че е ужасно. Чувам те какво ми обясняваш.
— Може и да чуваш, но дали разбираш?
— Мога да разбера, че си бил експлоатиран. Но дори и ти да не си го проумявал навремето, родителите ти къде бяха? Не си бил някакво зарязано на улицата хлапе с баща пияница и майка пачавра.
— Така си е — кимнах аз, — но както вече ти обясних, по онова време ми харесваше. Никога не съм казвал на майка си и баща си за доста от тъпотиите, които вършех. Правех се на вода ненапита. Но това не означава, че подобен живот не е оставил своето отражение. Помня, когато бях на четиринайсет години, все още имах приятелчета извън Индустрията. Един следобед — майка и татко бяха на работа — им казах да дойдат у нас и да погледат през прозореца новия ми живот. Нарочно не дръпнах пердетата. Когато дойдоха, вече се забавлявах с две мацки, някъде към седемнайсет-осемнайсетгодишни. И двете бяха пишман актриси — бяха тъпи като галоши и се хванаха да се чукат с едно дете само защото то им е подметнало, че може да им уреди пробни снимки. Знаеш ги.
— Да — потвърди тя сподавено.
— Щом видях, че приятелите ми зяпат през прозореца, направо се развихрих. Надминах себе си. И досега помня как ме гледаха следващия път, когато се срещнахме. С едва ли не набожно благоговение.
— И? — подкани Роза.
— И след това никой от тях вече не говореше с мен по предишния начин. Но не ми говореше и така, както бях очаквал. Не проумявах защо. Предложих на едно от момчетата — Анди, беше най-добрият ми приятел, да му доведа и на него две момичета, въобразявах си, че така ще загладя положението. Къде ти! След това той престана да ми говори.
— Сигурно е било ужасно.
— Толкова ли не виждаш? Всичко ми беше поднесено на тепсия. Винаги имах подръка момичета и хапчета, с които да се тъпча. А после, след като започнаха да въртят „Солникови и Пиперкови“ и всички заповтаряха в хор: „Достатъчно топло ли е?“, се почна една! Скъсвах се от чукане.