— Това е за тебе. Отсега нататък ще бъде у тебе.
Джан се намръщи.
— Но какво да правя с него? Да го хвърля по Небесния господар или какво?
Мелиса въздъхна на пресекулки.
— Ако нещата се объркат днес и загубим битката, тази малка бомба ще бъде последният ни шанс да си отмъстим. Ако си още жива, ще позволиш на Небесните войни да те пленят и да те отведат в Небесния господар. После при първа възможност ще сложиш това устройство там, където ще причини най-големи вреди на Небесния господар. Най-добре да е близо до място, пълно със запалващия се газ, водорода.
Докато слушаше, Джан отвори уста в почуда.
— Майко, нали не говориш сериозно!
— Разбира се, че е сериозно, малка глупачке! — отсече Мелиса и Джан потрепери.
— Но аз не бих могла! — протестира тя, а умът й се завъртя от смисъла на казаното от Мелиса. — Никога няма да се дам жива на Небесните войни! Немислимо е! А и тази идея, да се кача в Небесния господар…
Тя поклати глава.
— Не си ти, която избира — каза Мелиса студено. — Заповядвам ти да направиш, каквото ти казах. Ако оцелееш в битката, а аз искам да направиш всичко възможно за това, ще се предадеш. Трябва, разбра ли?
Джан се разтресе. Тя пак погледна малкия цилиндър, който държеше в ръката си.
— Ама това е смешно — каза тя тихо. — Даже и да ме качат в Небесния господар, мога ли да се надявам, че ще го унищожа с толкова малко нещо?
— Дано не си само ти. Казах ти, че Хелън направи няколко такива бомби. Дадени са на подбрани хора. Ти си едната.
— Но защо аз, майко? Защо аз! — извика тя.
— Би трябвало да ти е ясно. Моя дъщеря си. Ако опитът ми да разруша Небесния господар се провали днес, важно е моята дъщеря да участва в последното действие на бунта. Ти ще отмъстиш не само за Минерва, но и за честта на твоята майка.
Джан се вгледа в очите на майка си и разбра, че няма никакъв шанс да я убеди. Но докато я заливаше отчаянието, хрумна й един начин.
— Майко — каза бавно тя, — ако атаката не успее и дори оцелея след възмездието на Небесния господар, и даже ме качат в него като затворничка, как бих могла да укрия това от Небесните войни?
Тя вдигна бомбата нагоре.
— Знаеш ли колко внимателно претърсват чувалите със зърното, преди да ги изтеглят в Небесния господар. Те сигурно ще открият и това в дрехите ми.
Лявата буза на Мелиса се разкриви от тик. Тя каза:
— Няма да бъде в дрехите ти, ще бъде в тебе.
— Да не искаш да го глътна? Но…
— Не се прави на тъпачка! — отряза я Мелиса. — Малко да помислиш и ще се сетиш как да го скриеш в себе си.
Джан едва не изтърва цилиндъра, но се сети, че е бомба и успя да го задържи. Вълна от омерзение премина през нея, докато го разглеждаше. Сега виждаше този предмет по съвсем различен начин.
— Не мога…
— Ще го направиш като всички останали, избрани да пренесат незабелязано тези устройства в Небесния господар. Съмнявам се някой от Небесните войни да се сети за такова интимно претърсване, но дано никой от тях не се опита да те изнасили.
— Майко! — задави се Джан, потресена от гласното изговаряне на подобна върховна непристойност.
Мелиса се наведе към нея и я сграбчи за раменете.
— Джан, не можеш да си позволиш капризи. Трябва да приемеш фактите. Това е война. Което в нормални времена е по-добре да не се казва или даже да не се мисли, сега трябва да го срещнем лице в лице. Вече не си дете!
— А ти вече не си ми майка.
Не искаше да изрече тези думи, но те сами се изплъзнаха, още щом се появиха в мислите й. Не се учуди, когато бузата й изтръпна от удара на Мелисината ръка. Очите й натежаха от сълзи. Искаше да се извини, да помоли майка си за прошка, но сега не можеше да отвори уста.
— Отивай в банята и направи каквото ти казах. Веднага! — гласът на Мелиса трепереше от едва сдържан гняв или от трудно поносима болка.
Без да каже дума, Джан стана от масата и отиде в банята…
Докато стоеше в напрегнато очакване на покрива на кръчмата, усещаше бомбата — неудобна и тежка. Почти й прилошаваше от нея. Искаше да я захвърли, още щом Мелиса излезе, но се чувстваше толкова виновна заради думите си, че не събра смелост да не се подчини на майка си. И сега, гледайки към далечната фигура, застанала пред платформата, искаше да се втурне към нея и да поиска прошка.
Вместо това тя се изпъна и се обърна към своята група за изстрелването на ракетите — Пола, стражарка от стените, Лайза, която работеше в пекарната, и Питър, мъж. Той все още хвърляше овчи погледи към брадвичката, която му бяха заповядали да носи на пояса си. Това оръжие объркваше Джан. Тя се съмняваше в способността на Питър да го използва, което означаваше, че той ще е безполезен в ръкопашен бой. Но пък и идеята, че той би могъл да го използва, я тревожеше предостатъчно.