Дойде ред и на Джан. Накараха я да се обърне, за да огледа Езекиил всеки инч от нейното тяло. Най-после нещото каза:
— Не откривам по нея сатанински знаци. Защо сте я довели тук пред мен?
Един от нападателите каза нервно:
— Тя беше с онзи демон, велики Езекииле. Сигурно и тя е нечиста.
— А, да, мъжът, — сети се Езекиил и насочи бинокъла към Майлоу.
В този момент едно съсухрено същество, прегърбено и изкривено като дърво, разбута хората. Носеше вериги и белезници. Джан трепна като от удар — пред нея стоеше жена. Жалкото същество хвърли товара си на земята до Майлоу. Веднага двама мъже махнаха мрежата от него, срязаха дрехите му и закопчаха белезници на китките и глезените му. Езекиил дълго го разглеждаше.
— Наглед и този не е белязан от Сатаната — отрони той накрая.
— Но, велики, ние го видяхме. Само демон би могъл да се движи тъй.
Езекиил наклони глава в подобие на човешко кимване.
— Известно ни е, че не всички следи от деянията на Онзи от Мрака се виждат с просто око. Но преди да стоваря върху му гнева Господен, ще трябва да го разпитам. Върнете го в клетката. Момичето също. Ще им задам въпроси, щом този дойде на себе си.
Груби ръце вдигнаха Джан и я хвърлиха в клетката. Тя едва успя да се претърколи и да освободи място за Майлоу. Тряснаха вратата след тях и я заключиха.
— А тези, що са прокълнати в очите на Бога, ще намерят своята погибел на колелата. Така ще поемат по пътя си към вечните страдания в неугасимия огън на ада! — викна Езекиил. — Докарайте колелата…
Неколцина изтичаха и след малко се върнаха, като търкаляха пет колела, големи като тези на каруцата. Поставиха ги на пънове, високи към три фута. Срязаха въжетата на тримата пленници. Двамата мъже се съпротивляваха, когато ги разпъваха на колелата и ги връзваха. А крилатото момиче прие съдбата си с безразличие. Джан видя, че е загубила надежда и усети болката от завладяващото я страдание. Крилете се подгънаха неловко под тялото на момичето, едно от тях се подаде през спиците на колелото. Джан не можеше да разбере, как някой би наранил същество с такава чудна и крехка красота.
— Изчадия вавилонски — каза надвесеният над тях Езекиил. — Редно е да ви изгорим на клада, но не бива да даваме знак на онези зли гиганти, що бродят из небесата. Ще освободим душите ви за среща с вашия господар по-милостиво, отколкото заслужавате. Но дано Бог ми прости.
Един от „живите трупове“ подаде на Езекиил голям чук. Езекиил го сграбчи с единствената си ръка и го вдигна високо. После го стовари тежко върху пищяла на крилатото момиче. То изкрещя пронизително. Езекиил разтроши и другите три крайника, злобно удряйки с чука. Джан се тресеше от ужас, опита се да не гледа. Очите на Майлоу обаче бяха широко отворени, той жадно гледаше сцената пред тях. Джан не вярваше на очите си, но той получи ерекция! Погнусата я задави.
— О, Майко богиньо! Харесва ти, нали?
— По-тихо! — прошепна Майлоу. — Не искам да знаят, че съм в съзнание.
Умът на Джан попадна в някаква болнава въртележка. Опитваше се да разбере тази нова проява на характера на Майлоу. Зад нея пак се чуха ударите на чука, един от мъжете запищя. Виковете на момичето продължаваха да се забиват в ушите й. Джан запуши с пръсти ушите си, но не успя да се скрие от звуците. Още удари на чука, пращене на кости, писъци…
Тя погледна Майлоу — сега той се взираше в нея. Устните му мърдаха. Джан дръпна ръце от ушите си.
— …Казах, че дори това да е ужасен начин да умреш, поне е сравнително бърза смърт — меко произнесе Майлоу. — Освен ако имаш изключително лош късмет.
— Как може да бъде бърза такава смърт? — попита тя. — Той просто им пречупи ръцете и краката. Ще агонизират дни наред. Ние също.
— Не. Шокът ще ги убие. Шокът е рязко спадане на кръвното налягане. В тъканите около пречупените кости има обширни кръвоизливи и тримата би трябвало да изпаднат в състояние на дълбок шок. Скоро кръвното им налягане ще бъде недостатъчно, за да се снабдяват мозъците им с кислород и те ще умрат.
— Сигурна съм, че тази информация ще ме утешава, когато ме вържат за едно от колелата — кисело отбеляза Джан. — Немалко утешение ще ми бъде и мисълта, че докато ми трошат ръцете и краката, ти ще получаваш физическо удоволствие от моята агония.
Майлоу леко повдигна рамене.
— Да, имам силни садосексуални наклонности, но те уверявам — гледката на твоята смърт не би ми донесла никакво удоволствие.
— Ох, успокоих се — гласът на Джан натежа от сарказъм. — Особено като знам, че само преди две нощи ти самият едва не ме уби…
— Шът. Ето ги, идват.
Тя се обърна. Езекиил водеше тълпата обратно към клетката. Трите жертви стенеха и се гърчеха на колелата, но като че вече губеха съзнание. Джан се надяваше, Майлоу да е бил прав. Надеждата агонията да бъде кратка малко намали буцата в стомаха й.