— Аха, демонът е дошъл на себе си — промърмори Езекиил, протягайки изцъклените стъкла на бинокъла си към Майлоу. — Сега ще отговаряш на моите въпроси. Ти вавилонско изчадие ли си? Онзи от Мрака ли ти даде сили да се движиш по-бързо от праведните творения на Бога?
— Защо да отговарям на въпросите ти, Езекииле? — небрежно попита Майлоу. — Ти ще повярваш само на това, в което искаш да вярваш. Защо да си хабя езика?
— Ако не отговориш доброволно на моите въпроси, ти и нечистата жена с тебе ще бъдете принудени да говорите. И те уверявам — мъките ви ще бъдат хилядократно по-ужасни, отколкото на колелото.
— И кой ти даде власт да отсъждаш за тези неща? — попита Майлоу металното създание, наричащо се Езекиил.
— Бог, господарят наш, ми даде власт! — гръмко отвърна Езекиил. — Защото така каза Бог „Ще опустоша градовете ви и няма да бъдат населени те. Ще стоваря върху ви дълбините и ще ви покрие водата. Ще ви погубя в горящите ями, като хората предишни. Ще бъдете в низините, в места пусти. Ще бъдете ужас за света и няма да пребъдете. И да ви търси дух неспокоен, не ще ви намери никога!“ Така каза Бог.
Сред тълпата прошумя тихо „Амин!“. Майлоу се изправи с усилие.
— Името ти не е Езекиил — строго каза Майлоу на съществото.
— Аз съм Езекиил, божият млат!
— Ти си само един мухлясал раздрънкан кибероид! Кой е регистрационният ти номер и името на твоя собственик?
Бинокълът се разклати върху механичната ръка.
— Ка… какво каза? — попита Езекиил с накъсан глас.
— Чу ме добре, скапан кибероид! — кресна Майлоу. — Номерът и името на собственика! Задължен си от закона да ми кажеш!
Езекиил се заклати на масивните си крака, опита се да каже нещо, но се чуха само безсмислени звуци. Майлоу се ухили и напрегна ръцете си. Белезниците се разпаднаха със скърцане. Наведе се към краката си и промърмори на Джан:
— Изгнили са от ръждата.
Веригите се разкъсаха в ръцете му. Той скочи. Дървените пръти на клетката се разхвърчаха като взрив, тълпата застена от ужас. Последваха викове — Майлоу изникна сякаш от нищото върху голямата глава на Езекиил. Дърпаше нещо. Металният капак отскочи с протестиращо чегъртане. Майлоу пъхна ръката си вътре и Езекиил изпищя. Звукът не изразяваше чувства, както и речта му, но Джан усети от каква страшна болка е предизвикан. Дрипавите изродени хора заридаха. Някои паднаха на колене, другите се разбягаха.
Майлоу отметна глава назад и зарева от смях. На лицето му пак се появи маниакалната гримаса от клането в командния пункт. Сега изглеждаше огромен и излъчваше мощ… и още нещо. Най-после Майлоу измъкна ръката си от главата на съществото и викът на Езекиил бавно замря. Майлоу се усмихна лъчезарно на Джан.
— Впечатлява, нали?
Тя го гледаше в мълчалива почуда. И страх.
— Хайде сега, мой мили древен кибероид — каза Майлоу на машината, — протегни се към клетката и внимателно прережи въжетата по моята приятелка. Само да я одраскаш и ще ти пръсна мозъка. Бързо!
Езекиил се разтресе и колебливо протегна механичната си ръка. Джан се сви, от един „пръст“ изскочи острие. Но Езекиил преряза въжетата, без да я докосне. Майлоу извика:
— Стига си седяла там. Ела при мен. Тази тъпа стара машина ще ни отнесе без грижи точно до „Скайтауър“!
Джан неохотно се измъкна от клетката и мина зад Езекиил. Майлоу протегна ръка и й помогна да се покатери върху главата на съществото. Там имаше и ръкохватки. Щом тя седна до Майлоу, той тупна Езекиил.
— Кибероид! Твоя номер и името на собственика!
Съвсем бавно, сякаш изтръгваха всяка дума от него, съществото каза:
— Регистрационният ми номер е 0008005. Моят собственик е Хилъри Дю Кан от корпорация Фобос.
— Ето така е по-добре — одобри Майлоу.
Езекиил пъшкаше.
— Но това… беше отдавна… Господарят е мъртъв… имам ново име… то е…
Майлоу бръкна в дупката на главата. Джан видя искра между краищата на скъсана жица. Езекиил пак писна.
— Нямаш ново име! — загърмя Майлоу. — Ти все още си 0008005 и си собственост на Хилъри Дю Кан!
— Да! Да! Моля, не искам повече болки!
— Няма да има повече болки, 0008005, но само ако се държиш прилично — каза му Майлоу.
— Да! Да!
— Прелестно. И за начало ще ми кажеш кода за отменяне на съществуващите команди.
— Аз… не мога! Не е разрешен… достъп на неупълномощен персонал… Ъъъх!
Джан трепна — Езекиил за трети път издаде ужасния звук. Тя погледна Майлоу. Хилеше се с видимо удоволствие.