Но някои генинженери вече водели атака срещу вируса от друга посока. Те се опитвали да създадат свой вирус — изкуствен „вирус-ловец“, като вземат за основа генетичен материал от първоначалния. Вирусът е генетичен паразит — той се вмъква в клетката и използва нейната ДНК, за да се размножава. На теория „вирусът-ловец“ трябвало не само да търси и да унищожава епидемичния вирус, но и да прониква в заразените клетки и да замества ДНК на вируса с променена ДНК, която да предотвратява по-нататъшното развитие на заразата. Това предвиждала теорията, но за да я приложат в живота, необходим бил голям напредък в създаването на структурни карти и на начини за манипулиране на човешката ДНК. Колко непосилна била тази задача, ясно показвало едно изчисление — опъната в линия, ДНК само от едно човешко същество би покрила разстоянието от Земята до Луната 8000 пъти.
Но най-накрая успели — техният изкуствен вирус действал и като лекарство, и като суперваксина. Епидемията скоро била ликвидирана.
Основополагащите пробиви, направени в генното инженерство на човека по пътя към създаването на изкуствения вирус, имали и други последствия за човечеството. Както вирусът бил използван, за да лекува поразените клетки, така било възможно вече да се внасят всякакви изменения в човешката ДНК. Могли да я променят, за да усъвършенстват имунната система, да премахнат болести като рака, да увеличат продължителността на живота… Всички онези промени, довели до създаването на Висшия стандарт.
Генното инженерство в други области също направило доста крачки напред — създадени били нови сортове зърнени култури, устойчиви на болести и на суша. „Биочипът“ заместил силициевия чип и позволил проектирането на много по-производителни компютърни системи. Създадените нови бактерии изпълнявали широк набор от промишлени функции — от производството на евтини горива до изкуствената целулоза за производство на хартия. Биологичните енергийни клетки и изкуственият хлорофил превръщали слънчевите лъчи в електричество…
Списъкът на чудесата сякаш нямал край. Изглеждало, че вечните тегоби на човечеството ще изчезнат най-после. Генинженерите довели света до прага на истинския „златен век“.
Но той никога не настъпил.
Според отдавна мъртвите гласове, съпровождащи образите на екрана, създаването на Висшия стандарт послужило като косвена причина за Генетичните войни. До този момент и малко след него, Обединените нации имали реална власт, защото зад тях стояло Споразумението. Били достатъчно силни, за да наложат забрани за микробиологичните изследвания и генетичните манипулации в някои области, но както беше казал Майлоу, началото на епохата на Висшия стандарт довело до разпадането на големите държави. И Америка, и Русия се накъсали на по-малки държавици. Това, разбира се, означавало край на Споразумението и на свой ред отнело основата на властта, упражнявана от Обединените нации.
В последвалия хаос именно многонационалните корпорации, които създали богатството си върху многобройните генинженерни патенти, станали истинските властници. И щом Обединените нации не можели да налагат волята си, паднали всякакви забрани върху генното инженерство. Корпорациите започнали да правят каквото си поискат.
Даже преди това се носели слухове, че богатите и силните на деня провеждат забранени опити. На ухо се разказвали истории за заключени зад стоманените врати невероятни създания. Говорело се, че милиардери пълнели своите острови и имения със сексуалните си фантазии, въплътени от техните генинженери. Тук-там се чувало, че някои държавни ръководители и шефове на корпорации създавали тайни армии от ужасни същества, които не били нищо друго, освен живи оръжия.
Всички слухове се оказали истина.
Нямало Обединени нации, нямало Споразумение. И затова корпорациите се вкопчили във война една с друга. Независимите държави били въвлечени в конфликта, трябвало да застанат на страната на една или друга корпорация. Започнали Генетичните войни.
След десетилетие битки между създадените от генинженерите армии, настъпило истинското опустошение. Една от корпорациите започнала бактериологична война — нещо, което отначало всички корпорации се заклели да не допускат. Наближавал краят.
Първите мишени били в селското стопанство — зърнените култури и останалите. После се появили гъбичките, проектирани да унищожават електронните системи. Но се справяли и с всичко друго. Случило се и неизбежното — на свобода се изтръгнали епидемичните вируси, създадени специално за унищожаване на хора.