Умирали милиони след милиони. Цели градове опустявали за една нощ. Цивилизацията рухнала.
Карл съобщи на Джан, че не разполага със записи за последвалите събития.
Джан се потресе от видяното през тези два дена пред екрана. Но най-много се развълнува от репортажа за Минерва малко след отделянето й като самостоятелна държава. Джан се разплака, виждайки какво е представлявала Минерва някога и колко жалка останка от предишното величие беше нейната Минерва. С нежелание призна, че първите обитатели на Минерва наистина са използвали Старата наука. Точно както й каза Майлоу. Самото създаване на общество, в което жените да отхвърлят природното неравенство, наложено им от техния пол, трябвало да се основава на генното инженерство.
Но макар че това противоречеше на всичко, чуто от преподавателите по религия, тя успя да се примири с наученото. Важен беше идеалът на Минерва и тя усети тежестта на дълга, стоварил се върху раменете й. Майката богиня я бе оставила като последното живо въплъщение на този идеал. Длъжна беше да съхрани идеала. Не само да го съхрани, но и отново да му вдъхне живот…
„Да, мога да си се надявам, колкото си искам“, горчиво си каза тя.
След два дена уклончивите отговори на Карл на всички нейни молби да я пусне на свобода вдъхнаха подозрения у Джан, че не той, а Ашли я е превърнала в затворничка.
Така всичко се връзваше. Във всичко останало Ашли като че ли напълно контролираше Карл. Беше решила да не позволи на Джан да си отиде, но прехвърляше вината върху Карл, за да не предизвика враждебността на Джан. Щом реши, че си е обяснила положението, Джан се съсредоточи върху възможните начини да убеди Ашли, че трябва да я освободи.
Но как да го направи?
Сутринта на шестнадесетия ден Джан подкъсяваше косата си в банята. Не й харесваше да я носи дълга, както беше обичайно сред Аристократите, пречеше й и започна да се подстригва късо. Гледаше отражението си в огледалото, когато й хрумна как би могла да се справи с проблемите си. Замръзна. Планът избуяваше в нея като покълнало семе. Кълновете растяха… пускаха корени, разпростираха листата си и накрая цветето разтвори чашка.
Знаеше какво да прави.
Глава двадесет и осма
Джан се опита да прикрие бушуващото в нея напрежение, когато се върна в хола и спокойно каза:
— Ашли, на линия ли си?
— Разбира се — чу се гласът на Ашли и тя се появи пред Джан.
Този път носеше дълга черна рокля, която откриваше едната гърда. Изглеждаше много хубава.
— За какво искаш да си говорим?
— За летенето.
Лицето на Ашли светна от усмивката й.
— За това най-обичам да си приказваме!
— Знам. Какво ще кажеш, ако те уверя, че има шанс пак да летиш?
Ашли я зяпна.
— Но как така? Няма начин да летя отново. Хваната съм в капан тук. Като тебе. Не, моят капан е по-здрав. В компютъра съм. Нали знаеш!
— Да, знам. Доста неща научих за компютрите. Най-напред от Майлоу и сега от Карл. Май ти разказвах за плана на Майлоу. Той искаше да влезе в „Скайтауър“ в града и да използва компютъра, за да повика Небесния ангел от орбиталния завод.
— Добре де, чух това преди — нетърпеливо каза Ашли. — Но какво общо има това с мен?
— Ти и Карл можете да бъдете отделени от компютъра, нали? Искам да кажа, съществената част. Програмите.
— Разбира се. В един и същи софтуер сме. Защо?
— Този компютър тук… неговите части съвместими ли са с другите компютри? Например като онези в града.
— Би трябвало — отвърна Ашли. След кратка пауза каза — Попитах Карл и той потвърди. Всички компютърни системи с биочипове са съвместими.
Джан каза:
— Значи ако взема твоя „софтуер“ и го занеса с мен в града, а после го поставя в компютъра на „Скайтауър“, ти и Карл бихте оживели отново — в онзи компютър?
— Дааа… — несигурно проточи Ашли. — Стига да работи…
— Работи. Майлоу се свърза с него от командния пункт на „Господаря Панглот“.
— И какво от това? — Ашли повдигна раменете си. — За какъв дявол да се пренасям в онзи компютър? Там даже няма да разполагам с устройството за холографски прожекции.
— Още не съм свършила. Щом бъдете поставени в онзи компютър, ти и Карл ще можете да го контролирате, така ли е? Ще поемете ръководството на функциите му.
— Да — Ашли въздъхна с досада. — Стига да махнеш оригиналния софтуер.
— Чудесно. Значи ти и Карл можете да направите това, което искаше Майлоу. Ще накарате компютъра в „Скайтауър“ да изпрати сигнала за слизането на Небесния ангел.
— Ами Карл сигурно би могъл да се справи — намръщи се Ашли, — но още не виждам смисъл в цялата работа.