— Ако получа достъп до Небесния ангел, бих могла да взема твоя софтуер от компютъра в кулата и да го сложа в компютъра на небесния ангел. И какво би станало тогава?
Ашли не отговори веднага. Джан се досети, че се е свързала с Карл. Изведнъж изрече с широко отворени от вълнение очи:
— Бих могла да усещам с всеки сензор на Небесния ангел. Ще управлявам всяко негово движение. Аз ще бъда Небесен ангел!
— И аз това си мислих — доволно каза Джан.
— Но какво чакаме? — провикна се Ашли. — Да тръгваме веднага. Ще ти обясня как да вземеш софтуера.
— Успокой се — посъветва я Джан. — Би трябвало да знаеш, че и дума не може да става за това.
Ашли погледна като ударена с юмрук.
— Защо? Защо да е невъзможно? — настоя тя.
— Ами нали даже не мога да излизам от тук? Карл не би ме пуснал.
— О, това ли било? — успокои се Ашли. — Не се тревожи, бързичко ще го оправя.
„Не беше нужно да ми го казваш“, засмя се ликуващата Джан.
Джан беше почти готова за тръгване. Но сега с всеки отминаващ миг нежеланието й да излезе на повърхността растеше. Тук наистина намери безопасност, а горе щеше да се сблъсква само с рискове. Даже с оръжията, които й даде Ашли от скривалище в главната спалня, не вярваше кой знае колко в шансовете си да стигне до „Скайтауър“. Не забравяше и за възможността да се зарази от епидемичните спори и вируси, ако те още дебнеха жертви в града.
Беше споделила страха си, а Ашли го обсъди с Карл и каза ободрително:
— О, че ти можеш да облечеш предпазен костюм!
Още една невидима преди плоча се плъзна встрани и откри редица висящи цели облекла, направени от някакво гладко бяло вещество. Джан свали едно и го огледа. Имаше и качулка, напълно закриваща главата. Подобно на старите дрехи на Ашли, които Джан предпочиташе пред миризливите дрипи на Езекииловите хора, и тези бяха в добро състояние въпреки изминалите векове. Тя попита Ашли на какво се дължи това.
— Ами сигурно е заради въздуха — равнодушно предположи Ашли. — Карл изпомпва въздуха, когато… ъъъ, няма посетители. Понижава и температурата. Хайде, облечи това.
Джан послушно навлече предпазния костюм и дръпна всички ципове. Погледна през прозрачната маска. Под нея стърчеше филтър, през който влизаше вдишваният въздух. Тя предположи, че би трябвало да спира вредните организми. Ашли потвърди.
— А работи ли?
— Не знам. Защитните костюми трябваше да се използват в аварийни случаи. Ако мамичка и татко излизат на повърхността за нещо си. Но не им се наложи да ги обличат. Преди това заразата проникна тук.
— През същия тип филтри, нали? — попита Джан, пулсът й рязко се ускори.
— Май е така — неохотно каза Ашли.
— Значи това е празна работа — заключи Джан и отметна качулката на гърба си.
Реши да не съблича костюма. Тъканта му изглеждаше успокояващо здрава, поне от някои неща в пустошта можеше да я предпази.
Карл я посъветва да си избере от малката оръжейна две, приличащи на пушки устройства. Според него едното беше лазер. Другото стреляше с експлодиращи куршуми, които той наричаше „хитрите ловци“.
— Щом нагласиш целта в центъра на прицела, просто натисни спусъка. Образът на мишената остава в „мозъка“ на куршума и той сам изпълнява всички необходими маневри, за да я настигне. После се взривява.
Джан се впечатли. Това оръжие би се справило без никакви проблеми с Езекиил, ако се сблъска със съществото-машина.
— Презаредих силовите елементи и на двете оръжия — каза Карл и безизразно добави. — Лазерът би трябвало да действа безотказно, но не мога да гарантирам, че боеприпасите в другото оръжие не са се променили до степен да станат безполезни.
— О, страхотен си — промърмори Джан.
Сега стоеше насред хола, тежко натоварена с двете оръжия, колана с мечовете и раница с храна и вода.
— Всичко ли е готово? — жадно попита Ашли. Изглеждаше твърде възбудена.
— Като че ли сме готови — с нежелание отвърна Джан.
— Сега аз и Карл ще се изключим. После плочата ще се дръпне и ще открие пулта на компютъра. Карл нали ти каза как да извадиш софтуера?
— Да.
— Асансьорът ще се включи автоматично. Карл казва, че не е виждал кибероида или Небесните господари.
— Добре — каза Джан с пресъхнала уста.
— Значи е време… О, Джан, нали много ще внимаваш за софтуера? Знам, не съм истински жива, но не ми се умира. Отново.
— Не се страхувай, ще се грижа за тебе.
Ашли млъкна. Нищо не нарушаваше тишината.
— Ашли? Карл? — повика Джан.
Нямаше отговор. Изведнъж се почувства самотна. После подскочи — с механично бръмчене в стената се появи отвор. Видя редици светлинки. Отиде до пулта и натисна двата бутона, за които й беше казал Карл. Малката стъклена преграда в пулта потъна, тя бръкна вътре и извади софтуера. С изненада установи, че представлява малко цилиндърче, дълго четири инча и към инч и половина широко. Трудно можеше да повярва, че то съдържа цялата памет на Ашли, нейния ум и чувствата й. А също и Карл. Тя грижливо прибра цилиндърчето в раницата и се обърна към асансьора. Щом пристъпи към вратата, тя се отвори. Спря, щом видя отсечената механична ръка на Езекиил да се търкаля върху пода на асансьора. Прекрачи и с ритник я изпрати в отсрещната стена на хола. Вратата се затвори.