И оттогава обмисляше как да нарече своя Небесен ангел при пристигането му. Естествено, дойде й на ум да го нарече „Минерва“, но искаше да му даде и името на своята мъртва приятелка и любовница Алза.
Спомена затрудненията си пред Ашли, която каза:
— О, толкова е лесно. Можеш да го наречеш на мен! Наречи го „Ашли Вий“. В края на краищата, нали аз ще бъда Небесният ангел.
Джан не хареса кой знае колко предложението.
— Тогава бих могла да го нарека и „Карл“, нали и той ще контролира Небесния ангел.
— А, него не го брой. Аз командвам.
— Да, знам.
Джан си спомни положението в убежището. Досега внимателно избягваше да споменава за внезапната промяна в решението на Карл каква да бъде съдбата на посетителите. Чудеше се дали няма да бъде по-затруднена в контрола си върху Небесния ангел, отколкото очакваше, щом програмата на Ашли влезе в неговия компютър.
Прекара зле първата нощ в залата. Студът и твърдият под не й помагаха да се унесе в сън, а когато все пак заспа, сънува кошмари. Намери се отново в къщата на майка си в Минерва. Някой почука на вратата. Отвори я и застана пред Сирай, невредима и усмихната. Джан щастливо протегна ръце да я прегърне, но лицето на Сирай срещу нея започна да се променя… Набръчка се ужасно като лицата на Езекииловата сган. Сирай молеше Джан да й помогне, но тя отвратено отстъпваше назад. После нагънатата, увиснала плът се свлече от лицето на Сирай и накрая остана само ухиленият череп…
В този момент Джан се събуди. Лежеше в тъмното и трепереше. Хрумна й, че сънят може би е прокоба за смъртта на Сирай.
— Джан. Събуди се.
— А?… Какво?
Тя отвори очи. Няколко мига всичко й изглеждаше съвсем непознато, докато паметта й напомни къде се намира — привичната обстановка в залата на върха.
— Карл… какво има?
— Небесният ангел току що се появи на хоризонта. Оттук ще можеш да го видиш. Наближава от югозапад.
Джан трескаво се измъкна от постелята и изтича към вратата на наблюдателната площадка. Слънцето беше изгряло преди малко, по небето нямаше облаци. Тя напрегнато огледа хоризонта. Ето го! Нещо блестеше под слънцето. Трябва да е той! Небесният ангел. Най-после…
Четири дни по-рано нещата като че вървяха зле. Карл описваше спускането на Небесния ангел през горните слоеве на атмосферата.
— Сега навлиза в екзосферата. Ракетните двигатели намаляват скоростта му… В момента е четири хиляди осемстотин и четиридесет мили в час.
— Но защо се движи толкова бързо? — попита Джан. — Не може ли просто да се спусне през атмосферата?
— Масата му е няколко хиляди тона. За да бъде забавено тяло с такава маса, необходим е разход на много енергия, а ракетните двигатели нямат такава мощност. Не би им стигнало и горивото. Ще намалят оптимално скоростта на Небесния ангел, а после и самата атмосфера ще бъде използвана като спирачка.
— Но аз пак не разбрах защо да не се спусне надолу — настояваше Джан. — Нали е пълен с газ.
— Не — каза Карл. — Хелият все още е в течно състояние. Безсмислено е да се запълват газовите секции, преди Небесният ангел да навлезе в по-долните слоеве на атмосферата. Без съответната плътност на въздуха няма и подемна сила… Скоростта в момента е четири хиляди и двеста мили в час. Ракетните двигатели все още действат. Небесният ангел всеки момент ще навлезе в горните слоеве на йоносферата… Температурата на външния корпус нараства… Топлинният щит функционира…
— Какъв е този топлинен щит? — попита Джан.
— Временно покритие на външния корпус. Застъпващи се керамични плочки. Подобни са на стъкло. Предпазват Небесния ангел от последствията на триенето. Ще бъдат отделени автоматично, щом… ПОВРЕДА! ПОВРЕДА!
Внезапно загърмелият глас на Карл уплаши Джан.
— Какво се е повредило? — извика тя.
— Два от ракетните двигатели са се изключили преждевременно — отговори Карл отново с нормалния си глас. — Небесният ангел ще навлезе в плътните атмосферни слоеве с прекалено висока скорост.
— Но нали ти каза, че атмосферата и без това ще послужи за спирачка.
— На този етап ракетните двигатели все още са необходими. Но има смущения в притока на гориво. Има запушване. Или изтичане на гориво от резервоарите. Още не съм получил точна информация… Скоростта е четири хиляди мили в час… твърде бързо се движи… функциониращите ракетни двигатели нямат необходимата мощност…
— И какво ще се случи сега? — тревожеше се Джан.
— Топлинният щит може да изгори… или от сблъсъка с атмосферата може да се наруши целостта на корпуса и Небесният ангел ще се разпадне…
— О не! — стреснато извика тя. — Нищо ли не можеш да направиш?