— Добре, каквото ти и Карл решите.
Небесният ангел вече се движеше. Джан погледна — върхът на кулата се отдалечаваше.
— ХЕЙЗ! ТВЪРДЕ КЪСНО Е! НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЯГАШ! ПРЕДАЙ СЕ ВЕДНАГА И ЩЕ ПРОЯВЯ МИЛОСЪРДИЕ! ИНАЧЕ СМЪРТТА ТИ ЩЕ БЪДЕ ЕДИН БЕЗКРАЕН ПИСЪК!
Гласът на военачалника гърмеше над града.
— Карл съобщава, че японците влизат в Небесния ангел — обади се Ашли.
— Знам. Той… или ти, измислихте ли как да се отървем от тях?
— Ами да. Роботите. Тези паяци.
— Аз вече опитах това — осведоми я Джан. — Този паяк отказа да навреди на хора.
— Сега аз и Карл заповядваме — гордо изрече Ашли. — Ще направят каквото им кажем, защото ние сме централната програма.
— Тогава кажете им — нетърпеливо подкани Джан. — По-бързо!
— Вече го направихме.
Джан отскочи — паякът внезапно оживя и се втурна към асансьора. Скочи вътре и вратата се затвори.
— Изкарваме и другите петстотин от складовете за всеки случай.
— МАЙЛОУ ХЕЙЗ! СПРИ! МОИТЕ ВОЙНИ ПРОНИКНАХА В ТВОЯ КОРАБ. ВСЯКАКВА СЪПРОТИВА Е БЕЗСМИСЛЕНА!
Небесният ангел вече се издигаше над „Господаря Панглот“. Джан видя как соплата на моторите на другия въздушен кораб се завъртат надолу, за да го издигнат за преследване.
— Хайде да почистим небето от това копеле — каза Ашли.
— Нищо друго не бих искала толкова — каза Джан. — Но как да го направим?
— О, не ти ли казах? Май не. Карл проникна и в системата за управление на лазерите. Контролираме и тях напълно. Та какво ще кажеш? Започваме ли стрелбата?
На Джан й бяха нужни няколко секунди, за да преглътне това съобщение, накрая разбра, че сега лазерите могат да стрелят по всичко. Веднага каза:
— Не, не стреляй засега. Има ли начин да говоря с военачалника?
След малко Ашли каза:
— Да, има някакво устройство с високоговорители. Използвали го да говорят на жертвите след бедствия на земята, скоро и военачалникът ще опита какво значи това. Карл го включва. Говори!
— Военачалнико Хорадо… — опита Джан и в същия миг се стресна — думите й отекваха като гръмотевици. — Военачалнико Хорадо, чуй ме. Аз съм Джан Дорвин. Сама съм. Майлоу е мъртъв. Уби го кибероид преди седмици.
Военачалникът се разсмя. Прозвуча като налудничав взрив. После каза:
— МАЙЛОУ ХЕЙЗ Е МЪРТЪВ? УБИТ ОТ КИБЕРОИД? КОЛКО Е ЗАБАВНО… А СЕГА, МОМИЧЕ, СТИГА ИГРИ, ОСТАВИ МОЯ КОРАБ ДА СЕ ДОБЛИЖИ.
Джан хвърли поглед към екраните. Стотици метални паяци изскачаха върху корпуса. Проблясваха мечове — японците се опитваха да се защитят. Тя каза на военачалника:
— Мога да те унищожа. Контролирам напълно лазерната система. Ако не приемеш моите искания, ще стрелям.
Военачалникът помълча и каза:
— БЛЪФИРАШ, МОМИЧЕ. МОИТЕ САМУРАИ ВСЕКИ МИГ ЩЕ НАХЛУЯТ В ТВОЯ КОМАНДЕН ПУНКТ.
— В този миг твоите самураи узнават какво е поражение — каза му Джан. — В кораба има роботи. И те, както лазерите, са под мой контрол. А сега ще чуеш ли какво искам?
Ашли се обади:
— Защо си губиш времето с искания? Дай да го пръснем този.
— Искам Сирай, ако е жива.
— Е да, но нали ти каза, че ако е жива, сигурно е в другия кораб. Хайде да си постреляме. Само един лазерен лъч и от този водород ще стане страхотен фойерверк.
— МОМИЧЕ, СТАВАШ ДОСАДНА. ВЪЗМЕЗДИЕТО МИ ЩЕ ТИ СЕ СТОРИ БЕЗКРАЙНО.
Джан се блазнеше да направи каквото иска Ашли, но не можеше да се насили за такава заповед. За втори път не й стигаше воля да унищожи „Господаря Панглот“.
— В онзи кораб има жени и деца. Не мога да ги убия — каза тя на Ашли. — Вместо това искам ти и Карл да стреляте по соплата на „Господаря Панглот“. Унищожете ги до едно.
— Уффф, не е забавно.
— Направи каквото ти казвам — заповяда Джан.
Ето я и първата проверка. Кой всъщност контролираше Небесния ангел?
Неочаквано тънка нишка тюркоазена светлина се появи между едно от соплата на „Господаря Панглот“ и невидима точка над командния пункт. Металното тяло на соплото почерня и се сгърчи. Изникнаха още светлинни лъчи. И други сопла се свиха като плодове, хвърлени в огън.
Военачалникът изкрещя от ярост.
„Господарят Панглот“ ставаше неуправляем. Нито рулевите, нито компютърът можеха да се справят с внезапната загуба на толкова много сопла от дясната страна. Той рязко зави, губеше височина.
Небесният ангел го последва надолу, маневрираше с бързина и точност, които Небесните господари бяха загубили преди векове. Тюркоазените лъчи пронизваха въздуха. Още сопла се разкривяваха в метални буци.
— МОМИЧЕ! МОМИЧЕ! — изрева военачалника. — ЩЕ ГОВОРЯ С ТЕБЕ! СПРИ СТРЕЛБАТА. ЩЕ СЕ РАЗБЕРЕМ! КАКВО ИСКАШ?
— Твърде късно е за това — студено каза Джан.
— Така си е — съобщи Ашли. — Скапахме соплата до едно. Време е за стабилизаторите и крилата.