Японците бягаха от надигащата се вода сред претъпкания кошер в долната част на корпуса, искаха да се спасят не само от удавяне, но и от други опасности. Едно дълго и страховито пипало започна да се промъква по коридора…
Водата бавно пълзеше нагоре по прозорците на тронната зала. Вече заливаше пода, а военачалникът все още не излизаше от забравата. Не реагира, даже когато зад него парчетата от прозорец се разхвърчаха пред нахлуващата водна маса. Тя запрати напред трона заедно с тялото му. Тогава ледената вода го извлече с крясък от умственото му скривалище. Инстинктивният стремеж да оцелее беше прекалено силен, за да му устои. Той се боричкаше със запенената черна вода. Нещо го сграбчи.
Джан пак се събуди рано, лежеше с чувството, че бъдещето я притиска като тежест. Толкова много неща трябваше да направи. Такава отговорност… Плановете й още бяха смътни, но вече бе обсъдила основната си идея със Сирай, Ашли и Карл. Искаше да победи останалите Небесни господари и да ги остави под своя контрол, както направи с „Ароматния бриз“. Карл направи копие от своята програма и тази на Ашли, те бяха сложени в компютърната система на „Ароматния бриз“. Карл вече бе възстановил напълно работоспособността на другия въздушен кораб, използвайки роботите и резервни части от складовете на Небесния ангел. Американците и японците в пленения въздушен кораб не можеха по никакъв начин да си върнат властта над него.
Тя каза на двете групи, че трябва да изберат — или да живеят заедно в мир на борда на „Ароматния бриз“, или да ги свали на земята. Американците далеч превъзхождаха по численост японците и естествено искаха да си го върнат на своите мъчители. Джан се принуди да остави много от паяците там, за да разделят враждуващите. Делегация от американци поиска отговор защо не ги премести в Небесния ангел, където има предостатъчно място за всички. Джан им каза, че ще приеме някои жени с децата им, за да облекчи теснотията в „Ароматния бриз“, но няма да пусне мъже в Небесния ангел. Но направи изключение за двамата мъже от Минерва, които с изненада и радост намери още живи в японския въздушен кораб.
Борбата с другите Небесни господари би могла да продължи години, а за по-нататък плановете на Джан ставаха все по-неясни. Надяваше се някак да използва лазерите на цялата флота укротени Небесни господари, за да изгори пустошта около оцелелите земни общности. В Небесния ангел имаше складове със замразени семена и животински зародиши. Ако небесните хора и земните жители се хванеха на работа заедно под неин контрол, с помощта на безценния Карл биха могли да си върнат обширни земи от пустошта.
Другата й грижа беше да възстанови обществото на Минерва. Толкова важно беше да запази и предаде нататък скъпоценните гени на Минерва. Ще роди по едно дете и от двамата свои сънародници, но после какво? Да накара обикновени жени да раждат от тях двамата? Това би поразредило кръвта на Минерва, все пак ще е по-добре от нищо. Наследството на Минерва ще се съхрани.
Неочаквано й прилоша. Опита се да не събуди Сирай, измъкна се от леглото и отиде в банята. Повърна в мивката. Когато й олекна, изми устата си и наплиска с вода лицето си. Сирай се появи в огледалото, застана до нея с угрижено изражение. Сирай вече беше почти същата, поне физически, но често нощни кошмари и яростната й омраза към всички мъже напомняха на Джан, че психическите рани от преживяното в ръцете на японците няма да избледнеят скоро.
Сирай прихвана Джан през раменете.
— Трета сутрин поред ти прилошава — неспокойно каза тя.
Джан се опита да й се усмихне ободрително в огледалото.
— Добре съм. Поне през повечето време. Трябва да е от всичките ми грижи и проблеми.
— И така да е, трябва да те провери някоя от онези медицински машини.
— Щом имам свободно време, ще го направя.
— Не. Сега. Направи го заради мен — помоли Сирай.
Джан се обърна и я целуна по устните.
— Заради тебе бих направила всичко.
Тя смаяно гледаше екрана.
— Не е възможно да съм бременна! Не е възможно! Моят период за зачеване започва след почти година!
Карл каза:
— Грешка е изключена. Машината работи нормално.
Джан отчаяно се завъртя към Сирай.
— Но как съм забременяла? Това е лудост! Даже ако е било възможно да зачена, не съм лягала с мъж след принц Каспар, а според тази машина станало е точно преди седем седмици…
Тя млъкна. Спомни си какво направи Майлоу с нея. В онази ужасна нощ сред пустошта. Това е негово дете. Знаеше го.