След като паднаха бомбите, Джан се опитваше да открие Мелиса на площада. Натъкна се на Хелън, която ходеше безцелно в кръг. Дясната й предмишница беше откъсната под лакътя и макар че някой беше стегнал здраво ръката, от чукана още капеше кръв. Тя беше в шок, но Джан я сграбчи за раменете и я разтърси грубо.
— Какво стана? — изкрещя Джан, но се задави в плътния облак черен дим, отново покрил площада.
Навсякъде сградите горяха и жегата от пукащите пламъци нахлуваше на вълни, щом димът се разсееше за малко. Джан успя да си поеме дъх и пак раздруса Хелън.
— Какво стана, проклета да си!
Отговори й само празният поглед на Хелън. Джан я пусна и тя се затътри нанякъде през дима. Джан изплака от яд. Не беше честно. Трябваше да узнае защо всичко рухна, когато победата изглеждаше толкова сигурна.
Ракетите летяха чудесно, само няколко се завъртяха веднага след изстрелването. Но Хелън беше ги предвидила в сметките, те не можеха да попречат. Повечето ракети се насочиха право към целта.
Първите бяха на не повече от стотина фута от корпуса на Небесния господар, когато всичко отиде по дяволите.
Светлинни лъчи, много ярки лъчи тюркоазена светлина, проблясваха от различни места по корпуса и всеки докосна една от ракетите. Истински зловещото се случи в момента на допира. Но какви бяха тези хора, щом можеха да насочват оръжия — а бързо стана ясно, че светлинните лъчи са оръжие — с такава безпогрешна точност към движещи се мишени? Джан едва започна да си задава този въпрос и ракетите избухнаха. Всички и всяка поотделно, едновременно.
Ослепително огнено кълбо зае мястото на всяка ракета, а после от небето се посипаха горящи парчета. Небесният господар започна да се издига. Никой не се опитваше да изтегли нагоре товарната рама, която все още гореше. Джан видя как един от Небесните войни скочи, обгърнат в пламъци.
— Какво се случи? Какви бяха тези лъчи? — попита зашеметен глас. Беше Пола.
Въпросът изтръгна Джан от унеса.
— Презаредете тръбите! — заповяда тя отсечено. — Бързо, преди Небесният господар да се измъкне.
Докато групата бързешком подготвяше нови три ракети за изстрелване, близко свистене показа на Джан, че други са реагирали по-бързо. Тя погледна надолу към платформата, но не можа да я види в гъстия дим от останките на ракетите. Чудеше се какво ли мисли майка й в момента.
Нещо трясна в покрива до нея и тя отскочи с вик от болката в опарения от искри крак. Оказа се горяща опашна част от ракета. Тя запали фитила си от нея и заповяда на другите да се скрият, после поднесе фитила към зарядите…
Съвсем безполезно, както тя се боеше. Тюркоазените лъчи отново се стрелнаха надолу от „Господаря Панглот“ и отново доста по-малобройните този път ракети изчезваха сред кълба огън, твърде далеч от целта, за да навредят поне малко.
Небесният господар все още се издигаше. Някой преряза въжетата на товарната рама, или пък бяха достатъчно прегорели, и тя полетя сред искри към земята. Разби се зад къщите, от другата страна на площада.
Нищо не се случи през следващите пет минути. Небесният господар достигна височина четири хиляди фута и спря. Неясен в ниските облаци, той висеше неподвижно в небето, мълчаливо и злокобно.
— Сега какво ще правим? — попита Пола с треперещ глас.
И Джан се питаше същото. Погледна към платформата на площада с надеждата, че нейната майка ей сега ще направи чудото, макар и да знаеше — чудо няма да има. Марта се измъкна от скривалището си зад захвърленото маскировъчно покривало и обгърна краката на Джан.
— Господарке, Господарке — скимтеше тя, опитвайки се да скрие лице в полата на Джан.
Джан раздразнено се опитваше да се освободи от мощната прегръдка на шимпанзето. Самата тя бе прекалено уплашена, за да си губи времето, като утешава Марта.
— Вижте! — обади се мъжът.
Сочеше нагоре към Небесния господар. Джан видя няколко малки тъмни предмета, които устремно се приближаваха. Джан чуваше все по-силното свистене.
Когато първият се удари в площада, точно пред кръчмата, изригвайки в гейзер от пръст и дим, Джан разбра, че са бомби. Като дете беше слушала разкази за тези оръжия на Небесния господар. С тях Небесните господари бяха подчинили на волята си земните обитатели след Генетичните войни. Но никога преди не беше виждала действието им.