Жената я погледна през рамо. Нищо не каза, но презрението в очите й говореше само. Джан сведе очи към пода.
— Толкова много измежду вас искат да умрат? — попита висшият камерхер.
В гласа му имаше учудване. А наоколо Небесните войни мърмореха разочаровано. Джан предположи, че резултатът ги е интересувал и финансово. Но ако Небесните войни са искали да ги продадат като роби, защо се отнесоха толкова безгрижно към запазването на живота им в клетката?
— По-добре смърт, отколкото безкрайно безчестие — заключи обвинителката на Джан.
Джан не можеше да се освободи от завистта си към нея. Сигурна беше, че ако каже същите думи, просто ще изглежда глупаво.
— Молим само смъртта ни да бъде чиста и да не осквернявате с допира си телата ни преди това.
— Смъртта ви ще бъде чиста — потвърди раздразнено висшият камерхер. — И никой няма да ви досажда. Но какво да кажем за онази? Тя защо не споделя безумното ви желание за самоунищожение?
Джан вдигна очи и видя, че той сочи към нея. Жената я погледна и отговори с леден глас:
— Тя ни е тайното оръжие. Ще унищожи всички ви и вашия Небесен господар с голи ръце. Поне така каза…
Висшият камерхер, придружителката му и всички останали небесни хора се разсмяха. Джан усети как се сгорещяват бузите й. Искаше да умре, но не дотолкова силно — помисли си тя засрамено, — че да направи крачката и да отиде при другите.
Когато смехът стихна, висшият камерхер въздъхна и каза:
— Добре, да свършваме с тази неприятна работа. Които са избрали смъртта, да се върнат в клетката.
Джан избягваше погледите на деветте жени, докато те бавно се качваха в клетката. Четиримата мъже също стояха с наведени глави. После един Небесен войн дръпна Джан настрана. Имаше голяма черна брада. Джан никога не беше виждала такава брада. Малцина мъже от Минерва ходеха небръснати.
Отгоре се чу вой на машина и клетката се издигна няколко фута над пода. Завъртя се на въжето, а под нея с грохот се появи отворът. На Джан й прилоша. Знаеше какво ще се случи. Знаеха го и тези в клетката. Някои започнаха да се молят на глас на Майката богиня. Джан затвори очи.
— Дъще на Мелиса!
Тя срещна свирепия поглед на своята обвинителка през прътите на клетката.
— Дъще на Мелиса! Защо скромничиш така? Сигурна съм, че твоите господари ще бъдат поласкани, щом научат коя си…
Клетката пропадна. Без никакво предупреждение. Като че изчезна отведнъж. Джан реши, че някой просто е прерязал опърпаното въже. Тя се залюля болнаво и за момент помисли, че припада, но й мина. Внезапно видя, че срещу нея бе застанал висшият камерхер. Много силен и сладникав парфюм заливаше на вълни ноздрите й, приповръща й се. Жената беше зад него и през рамото му се вглеждаше в Джан с напрегнато любопитство.
— Кажи си името, момиче — заповяда той.
— Джан. Джан Дорвин.
— За какво говореше онази жена преди малко?
Джан поклати глава.
— Не зная. Бях й неприятна. Тя ме смята… тя ме смяташе за страхливка.
Висшият камерхер замислено поглади своята малка островърха брада и каза:
— За твое добро е, ако наистина се окажеш страхливка. Само така ще останеш жива. При първото неподчинение ще споделиш съдбата на покойните си съотечественици. Ясно ли ти е?
— Да — каза Джан почти шепнешком.
— Добре — висшият камерхер се обърна към четиримата мъже от Минерва. — Същото важи и за вас, макар че според мен на вас, евнусите, не ви е присъщо неподчинение. Както и да е, предупредени сте. Разбрахте ли ме?
Те всички кимнаха. Джан почувства презрение към тях, но бързо го потисна. Едва ли имаше право да обвинява когото и да било, че е страхливец. Нито пък беше сигурна дали те наистина са страхливци. Предишния ден видя няколко от мъжете на Минерва да се сражават до сестрите. Не се биеха умело и Небесните войни бързо ги изклаха, но поне се опитаха и тя ги уважаваше за това. И все пак, гледката мъже от Минерва да размахват саби, я бе смутила дълбоко… както и очакваше.
Висшият камерхер оглеждаше околните въпросително.
— Сигурно някои от вас са поискали правата за продажба върху оцелелите? Ако е така, предявете претенциите си.
— Аз, Грегъри Танит от Трети батальон и от името на Мартин Сундин, също от Трети батальон, искам правото за продажба на тази жена от Минерва — каза Небесният войн с черната брада, все още сграбчил ръката й. Изненаданата Джан разпозна в него „първия глас“.
Висшият камерхер кимна нетърпеливо и каза:
— Може ли някой да потвърди официално правата ти?
— Да. Офицерът Каплан от Трети батальон ще потвърди правата ми.
— Много добре, искането се признава. На кого смяташ да я продадеш?