— Приветствайте ги — каза той и друг инженер натисна превключвател на пулта, гласът на „Панглот“ загърмя.
Джан бе узнала, че това не е гласът на последния господар Панглот. Притежателят му, отдавна мъртъв, бил избран за записа само заради внушителния дълбок тембър. Отдавна казаните думи влезли в капана на машината.
— Представи си тази машина като някакъв капан за ехо — беше казал Майлоу, когато се опитваше да й обясни принципа на действие.
Но както и да работеше, машината проявяваше все по-очевидни признаци на износване. Гласът на „Господаря Панглот“ се съпровождаше от силни съскания и припуквания.
Речта свърши. Дим се понесе над празния площад в средата на долината. Сигналът за принудителното подчинение. Въздушният кораб пак започна спускането. Джан забеляза, че Гормън говори със своя заместник. Гормън сочеше надолу. Джан също погледна, но не различи нищо необичайно. Не разбираше какво става и се обърна към Каспар, но той беше увлечен да лъска своя голям пръстен с рубин в плата на панталона си.
— Ваше Височество… — и Гормън се обърна към принца. — Нещо нередно има…
— Какво искаш да кажеш? — промърмори Каспар с безразличие.
— Погледнете, владетелю — посочи с ръка Гормън. — Тези три големи постройки, сигурен съм, че ги нямаше при предишното ни идване.
— Какво, тези водни резервоари ли? Ами, винаги са си били там — каза Каспар.
— Преди бяха два. Сега са пет — натърти Гормън. — И новите три са значително по-големи от предишните. Общата им вместимост далеч надхвърля нуждите от вода на хората във Бандала.
Постройките, разтревожили Гормън, както видя Джан, представляваха големи цилиндри, направени от дърво. Бяха ги издигнали високо по склоновете на долината. Каспар ги загледа намръщено и каза с явно нетърпение:
— Но това ли било, Гормън! Земните червеи били си направили водни кули, от които нямат нужда. И какво? Какво ни засяга тази проява на тяхната глупост?
— Не зная, владетелю — призна Гормън. — Но след случилото се над Минерва смятам, че в тези, хъм, необичайни времена е крайно наложително да бъдем предпазливи.
Каспар звучно засмука рубинените си пръстени. Мразеше да взема решения. И не обичаше престоя в командния пункт повече от задължителното време. Но пък бе неразумно да се отхвърлят съветите на Гормън…
— Добре де, добре, Гормън — разреши намусеният Каспар. — Прави каквото искаш. Но ако това забавяне се окаже само загуба на време, ще бъда много недоволен.
— Благодаря, владетелю — каза Гормън, без да се смути.
Той се обърна и извика на рулевите. Шумът от моторите се усили. Снижаването на „Господаря Панглот“ се забавяше. Джан вече виждаше върховете на околните хълмове наравно с командния пункт.
— Издигайте го нагоре, и бързо — заповяда Гормън.
Но беше твърде късно. Трите нови „водни резервоара“ се разтвориха като огромни дървени цветя и в тях нямаше вода, а се виждаше нещо съвсем различно.
Глава седемнадесета
— Всички на бойни позиции! — изрева Гормън в микрофона, свързан с високоговорителите, пръснати из въздушния кораб. — Нападнати сме!
— Но какви са тези неща? — попита Каспар, вперил широко отворените си очи в трите бързо издигащи се тела.
— Балони — каза Гормън. — Балони с горещ въздух. Дяволски големи са.
Два балона се издигаха нагоре от лявата страна на „Господаря Панглот“, а трети — от дясната. Сега вече добре се виждаше, че „водните резервоари“ са били крехки дървени съоръжения, прикриващи големите балони, високи към осемдесет фута, според Джан. Те се изравниха с долната част на корпуса и Джан добре различаваше подробностите от висящите под всеки балон неща. Големи дървени клетки, пълни с мъже, въжета, кутии и някакви предмети, изглеждащи като оръжия. В средата на клетките имаше големи печки, в които мъжете трескаво пъхаха дърва и въглища. Кюнците на всяка печка изчезваха в отворените гърла на надвисващите отгоре балони.
— Пръснете ги! — крещеше принцът. — Пръснете ги на парчета с оръдията! Нямат право да са горе! Нарушават първия закон на Небесните господари!
Беше скочил на крака и лицето му стана мораво-червено.
— Твърде бързо се движат, за оръдието — каза Гормън.
Така беше. Трите балона набираха височина забележимо по-бързо от „Господаря Панглот“ и скоро щяха да се изгубят от погледа на хората в командния пункт. Гормън пак се наведе към микрофона.
— Всички стрелци, огън!
Джан веднага чу пукота на пушечна стрелба. Един мъж се просна по гръб в клетката. Другите се прикриха, както можеха. Джан видя облачета дим пред клетката. Хората от Бандала отговориха със стрелба, но в същия миг се появиха проблясъци светлина. Автоматичната защита на „Господаря Панглот“ се беше задействала. Лазерите бяха създадени да унищожават заплашващи кораба предмети, даже ако са малки като куршумите.