— Не можем ли да се издигнем по-бързо? — провикна се принцът.
— Не, владетелю — отговори Гормън. — Моторите са на пълна мощност. Покачваме температурата на газа в секциите, това ще ни даде допълнителна скорост, но ще мине време.
Трите балона изчезнаха нагоре. Стрелбата продължаваше.
— Гормън, какво си мислят, че правят тези тъпи земни червеи? — настоятелно попита принцът.
— Още не зная — процеди Гормън.
Джан не го бе виждала толкова угрижен. Тя схвана, че сега той вероятно се чувства безпомощен, нямаше как да научи какво става навън. Всичко беше проектирано за справяне с инциденти, ставащи на земята. Гормън и неговите хора не можеха да предотвратят заплахи, идващи отгоре. Не помагаше и системата за свръзка. Гормън имаше възможността да изпраща заповеди в другите части на кораба, но съобщителната линия работеше еднопосочно. Първоначалната уредба отдавна се бе повредила и единственият начин да се получи съобщение в командния пункт беше някой да го донесе на ръка. А докато дотича вестоносецът, онези от Бандала сигурно отдавна ще са направили замисленото.
— Владетелю, ще заповядам пълен напред. Твърде опасно е да останем на място — каза Гормън на принца.
— Какво? — изуми се Каспар. — Да бягаме! Не, и дума да не става, Гормън. „Господарят Панглот“ никога няма да се впусне в бягство от сбирщина земни червеи…
— Смятайте го за временно оттегляне, владетелю — Гормън се насилваше да бъде почтителен. — Ще се върнем, щом достигнем безопасна височина, и достойно ще накажем Бандала.
— Не — каза Каспар с накъсан от гняв глас. — Един небесен господар никога…
Думите му потънаха в оглушителен взрив. Някои от Инженерите закрещяха от страх, когато подът се заклати напред-назад. После от дясната страна на въздушния кораб се изсипа дъжд от отломки. Парчета овъглено и горящо дърво… късове от въжета… черни парцали, които приличаха на разкъсани човешки тела. След тях по-бавно се спусна надолу горящият сгърчен балон. Беше разкъсан и се ветрееше като гигантски пламтящ парцал.
Инженерите се ободриха. Принцът се обърна към Гормън, озъбен в тържествуваща усмивка.
— Виждаш ли, Гормън! Колко му е да се справим със земните червеи! Казваш, че не можем да ги достигнем с оръдията, а ето че стана!
Гормън мрачно гледаше падащия балон. После пророни:
— Владетелю, нашите снаряди не могат да предизвикат такъв взрив. Единственото обяснение, което може да се приеме, е, че тези от Бандала са носили собствени взривни вещества. Значи и другите два балона имат. Повтарям, владетелю, трябва незабавно да напуснем този район.
Лъчезарната усмивка на принца се стопи.
— Мислиш ли, че могат да ни навредят?
— Да, владетелю. Нека да дам заповед за пълен напред.
Каспар неспокойно подъвка долната си устна и кимна.
— Много добре, Гормън, но ще отговаряш, ако си сгрешил.
— Пълен напред! — незабавно изплю Гормън към рулевите.
Те дръпнаха лостовете. Командният пункт се затресе, соплата се обърнаха и затласкаха напред дългия миля кораб.
Последва още една експлозия. След секунди подът пак се наклони, но толкова остро, че неколцина от Инженерите не се задържаха на крака. Джан също би паднала, ако не се беше вкопчила в облегалката на трона. Каспар нямаше късмет и от възвишението се стовари на длани и колене зад Гормън. Главният инженер помагаше на принца да се изправи, когато някой от подчинените му извика:
— Господине, губим височина! Уредите отчитат голям пробив в седма секция!
С побеляло лице принцът се вкопчи в Гормън и му закрещя:
— Боже Господи, те са ни взривили! Горим!
— Седма секция съдържа хелий, владетелю! По-скоро, съдържаше… — Гормън се опитваше да се освободи от конвулсивната хватка на принца. — Всички да се успокоят! — извика той повече заради принца, отколкото за да вдъхне увереност на другите. — С каква скорост губим височина?
— Малко повече от фут в секунда! — отвърна инженерът, който наблюдаваше редицата висотомери. — Седемдесет фута в минута.
— Господине! — провикна се единият от рулевите. — Ако се снижаваме така, ще се ударим в онези хълмове пред нас.
— Гормън, направи нещо! — изпищя принцът, без да пуска ръцете му. — Заповядвам ти да направиш нещо!
Първото, което Гормън направи, бе да блъсне принца с такава сила, че той сякаш отлетя и падна по гръб. Лицето на Каспар първо се сгърчи в зашеметена изненада, но после се опъна в бясна ярост.