Майлоу въздъхна.
— И заради тези разсейващи събития ти пропусна чудесна възможност да изпробваш новите поредици символи, които ти дадох за терминала.
Тя ядосано го стрелна с очи.
— Разсейващи събития, така ли? Аз пък си мислех, че може и да се разбием. И сигурно така щеше да стане, ако не беше Гормън. Твоята скъпоценна светлинна кутия бе последната ми грижа.
— Колко пъти още да ти обяснявам — моята „светлинна кутия“ съдържа ключа, с който ще си отворим пътя към огромна мощ. Можеше да опиташ след това, когато опасността отмина и всички останали са дърдорили дали да бомбардират Бандала.
— Твърде заета бях с принца, опитвах се да го успокоя. Все настояваше да екзекутират Гормън. Но не се тревожи. Пак ще опитам, щом имам възможност. И ще бъде по-лесно, ако Гормън поне временно не е там. Само той все ме наблюдаваше, когато си играех с твоята светлинна кутия. Сигурна съм, че подозира нещо.
Майлоу сви рамене.
— Както чух, ти си му спасила живота. Даже и да се върне на поста си, отношението му към тебе ще бъде друго.
— Съмнявам се. Той е студен, като тебе е. Има си някакви тайни цели и не позволява на личните чувства да го объркват. Точно като тебе.
Той се ухили и преметна ръка през голите й рамене.
— Как можеш да ме обвиняваш в студенина? Нали знаеш какви са чувствата ми към тебе.
Джан се дръпна.
— Стига. Знам какви са чувствата ти към мен. Отначало ти трябвах за секс, сега — за нещо друго, но когато вече не съм ти нужна, ще бъда нищо за тебе.
— Всички човешки връзки се градят на нуждата, на егоизма. И всички човешки чувства. Егоизмът е равен на оцеляване. Да вярваш в друго, означава да си играеш с романтични самозаблуди.
— Значи признаваш, че щом нуждата ти от мен изчезне, можеш и да ме захвърлиш? — попита тя спокойно.
Той й се усмихна.
— Джан, не мога да си представя положение, в което няма да си ми нужна.
— Сигурна съм, че много жени са чували от тебе такива думи през дългия ти живот. И се чудя — къде ли са те сега. Няма съмнение, всички те са мъртви и отдавна забравени.
Той сякаш се обиди.
— Ужасно бързо си станала цинична.
— Добър учител си имам. А сега трябва да вървя. Тази вечер принцът ще показва едно от любимите си „забавления“ на своите приближени и аз съм длъжна да присъствам.
— Аристократите ще прекарат вечерта в гледане на стари филми? — учуди се Майлоу. — След всичко случило се днес и при тежкото състояние, в което е „Господарят Панглот“?
— Точно затова. Искат бързичко да се скрият в своя уютен затворен свят. Ще се престорят, че нищо не се е случило днес.
Но макар че знаеше причината, Джан намираше за твърде странен царящият на филмовото забавление дух. Никой не спомена почти успялата атака на хората от Бандала, никой не обсъждаше вероятността повредата на „Господаря Панглот“ да се окаже непоправима. Само дребни приказки, почти без смисъл, шегички и насилен смях. Те наистина се преструваха, че всичко си е както обикновено. И може би, подозираше Джан, даже си вярваха.
След като изядоха храната и доста изпиха, всички се отпуснаха в кожените кресла и впиха погледи в стената, направена като че ли от черно стъкло. Джан седеше до принца. Той сложи ръка на бедрото й и започна да го гали през плата на роклята. Тя разпозна сексуалната му възбуда и я отдаде на шокиращите събития в този ден. Очакваше той да се прояви буйно в леглото през нощта.
Светлините угаснаха, изчезна и стъклената стена. Започна „забавлението“.
Когато за първи път видя едно от тях, Джан се обърка до полуда, което развесели принца и неговите приятели. Беше замайващо преживяване да видиш как стъклената стена за миг се превръща в портал към друг свят. Свят, изглеждащ по-действителен от нейния, с по-ярки цветове, с по-красиви хора. Тя се задави от страх и се вкопчи в ръката на принца. Успя да извика „Какво става?“
Той се закиска и й каза да млъкне. "Гледай и се наслаждавай. Това е „забавление“. И тя се насили да седи неподвижно и да се взира в зашеметяващите гледки, които нахлуваха през изчезналата четвърта стена. Хора, чиито лица внезапно ставаха огромни. Замайващи полети над странни местности, обширни градове от разноцветни стъклени кули. Битки между групи хора, използващи ужасяващо могъщи оръжия, метални предмети, говорещи с човешки гласове… Към края главата й щеше да се пръсне само от разнообразието на всичко видяно.
На следващия ден Джан побърза да поговори с Майлоу и да чуе обяснението му за своето чудно преживяване.
— Холографски филм — каза й той. — Тази „стъклена стена“ прожектира триизмерни изображения. Създава стопроцентово усещане за реалност и не се чудя, че ти едва не си изкукала.