Тя го попита за произхода на тези изображения.
— Те се съхраняват, тоест запазват се на лента, но не искай да ти обяснявам как става това. Сигурно са от началото на двадесет и първи век. За какво се разказваше във филма?
Тя не си представяше, че „забавлението“ е било разказ за нещо. Видя само наглед несвързани помежду си картини, струпани в пълен хаос. Тогава Майлоу поиска описание на дрехите във филма.
— Ами почти като на Аристократите бяха… и… ами, много пяха.
— Пяха значи — разсмя се той. — Вече зная през кой период е правен. Средата на двадесет и първи век. Невероятни количества музикални фантазии. Станали изключително популярни, но никога не съм разбирал защо. Смятам ги за обикновен боклук. Но може би за предците на Аристократите са били ценни. Твърде вероятно е да са създали облеклата си в стила на тези сериали и затова Аристократите още се разхождат в клоунски костюми.
Той дълго се забавляваше с тази мисъл и не спираше смеха си, но Джан още се чудеше.
— Не разбирам — оплака се тя. — Тези картини от миналото преди Генетичните войни ли са? Имало ли е такива страхотни градове на други планети?
— Съжалявам, Джан, нямало е. Нищо от това не е съществувало. Само фантазии са. Един от сериалите бил за далечно „някога“ в бъдещето, там имало някаква псевдосредновековна империя, властваща над галактиката.
— О, така ли — каза малко разочарованата Джан. — Но всичко изглеждаше толкова истинско. Как са го направили? И къде са намерили тези красиви хора? И те пееха с толкова хубави гласове…
— И тези хора никога не са съществували, Джан. Също като стъклените градове и всичко друго във филма, те са създадени от компютър. Смятай ги за невероятно правдоподобни картини… картини, които се движат и говорят…
Тогава Джан не му повярва напълно и дори тази вечер, когато гледаше може би за тридесети път едно и също „забавление“, трудно можеше да си представи, че прекрасните същества никога не са живели и дишали, че са породени от някакъв древен механичен мозък.
Това обаче не й пречеше да харесва филмите. Вече можеше да следи сюжета, но тази вечер не успяваше да се съсредоточи в зрелището. Не можеше да забрави последните думи на Майлоу от днешния им разговор.
— Трябва да вложиш повече усилия за онзи компютърен терминал. Имам твърде силно предчувствие, че малко време ни остава. Обикновено не вярвам на знамения, но днешното разминаване на косъм с катастрофата ми подсказва, че дните на „Господаря Панглот“ са преброени.
Джан споделяше усещането му. Отсега нататък „Господарят Панглот“ и неговите обитатели щяха да живеят назаем.
Злокобните им предвиждания се потвърдиха точно след седмица. В утрото, когато „Господарят Панглот“ срещна „Ароматния бриз“.
Глава осемнадесета
Опитваха се да осъществят трудна маневра. „Господарят Панглот“ висеше почти над повърхността на едно езеро, за да качат горе големи количества прясна вода. Изпомпваха я през дълга тръба с окачена на нея тежест. Водата трябваше не само да попълни нормалните запаси, но и да послужи за производството на водород. Нужен им беше много газ, получаван чрез електролиза в една от инсталациите на въздушния кораб, за да запълнят до нормално налягане седма секция. Надяваха се, че ремонтът й е бил успешен.
Провеждането на операцията беше трудно, защото с качването на водата въздушният кораб естествено натежаваше и за да го уравновесят, съответно увеличаваха температурата в газовите секции за по-голяма подемна сила. В управлението имаше толкова тънкости, че временно позволиха на Гормън да излезе от жилището си и да ръководи всичко. Но от това атмосферата в командния пункт стана твърде напрегната, което се стори на Джан чудесна възможност да продължи опитите си с компютърния терминал. Майлоу й бе дал поредните варианти на сериите, които наричаше „код за достъп“, и тя се безпокоеше дали ще ги задържи в паметта си.
Напълно погълната от заниманията си, в първия момент не забеляза нищо нередно. Едва когато Каспар извика Гормън по име, тя разбра, че е обявена тревога. Дотогава принцът престорено не забелязваше присъствието на Гормън. Джан вдигна погледа си от отчайващо празния екран: всички се бяха вторачили надясно. Тя също видя какво става…
В началото се заблуди какво представлява кръглият предмет. Помисли го за още един балон с горещ въздух. После осъзна приближаването на друг въздушен кораб, насочващ се точно към тях на същата малка височина.
Друг въздушен кораб?
Всички в командния пункт говореха едновременно. През бъркотията от гласове тя долови недоумяващият вик на Каспар към Гормън: