— Гормън, как е възможно това? Как са успели земните червеи да направят въздушен кораб!
— Владетелю, не вярвам да има нещо общо със земните червеи — каза Гормън, вглеждайки се през бинокъла в наближаващото тяло. — Това е друг Небесен господар.
Каспар направи гримаса, сякаш някой го бе ритнал по задника. Не само неговото лице изразяваше такива чувства.
— Но това не може да бъде! — накрая успя да изломоти Каспар. Гормън не му обърна внимание.
— Групата на помпата, незабавно спирайте и приберете всичко вътре — викаше Гормън в микрофона. — Рулеви, започнете издигане. Не ги чакайте да приберат тръбата…
Джан отново погледна към приближаващия ги Небесен господар. Вече изглеждаше много по-голям, деляха ги не повече от две мили. Различаваше подробности по кръглата предна част. Долната половина преливаше в плашещо ярки цветове, от двете страни бяха нарисувани гигантски очи като на „Господаря Панглот“.
— Най-бързо издигане при пълна скорост! — заповяда Гормън и Джан трябваше да се вкопчи в облегалката на трона. Носът на „Господаря Панглот“ рязко се издигна нагоре при втурването напред на въздушния кораб.
— Всички на бойна позиция! — отново викна Гормън в микрофона.
Тя чуваше екота на усиления глас в другите части на „Господаря Панглот“. Чуваха се също сирени и алармени звънци.
— Но какво може да прави друг Небесен господар в нашата територия? — изкрещя принцът.
Гормън пусна и тези думи покрай ушите си. Пак разглеждаше с бинокъла нашественика.
— Това не е „Господарят Матаморос“, сигурен съм.
Джан знаеше, че „Господарят Матаморос“ е Небесният господар, чиято територия се намираше на юг от земите на „Панглот“.
— Защо не обръщаме, Гормън? — принцът настояваше за отговор. — Завийте и атакувайте нашественика!
Гормън свали бинокъла и погледна Каспар.
— Владетелю, бих препоръчал предпазливост. Нашественикът е в по-изгодно положение от нас и, като съдя по неговия курс, явно има някакъв определен план за атака срещу нас.
— Ами защо да не го атакуваме първи? — извика Каспар, загубил търпение. — Гормън, заповядвам ти: завой и атака срещу нашественика.
Джан видя подскачащия мускул в бузата на Гормън и очакваше повторение на инцидента отпреди седмица. Но Гормън се овладя и внимателно попита:
— Владетелю, как да атакуваме нашественика?
Принцът го погледна тъпо.
— Как ли, просто приближаваме и откриваме…
Той не продължи. Погледът му стана по-осмислен. Гормън кимна.
— Точно така. Неговите лазери ще спрат всеки наш снаряд или куршум.
— Но… но — опитваше се да възрази Каспар, докато обмисляше появилия се проблем.
Гормън чакаше търпеливо. Щом стана очевидно, че принцът няма да бъде осенен от внезапен проблясък на мъдрост, той каза:
— Не можем да направим нищо, за да навредим на нашественика.
Джан, която никога не се обаждаше в командния пункт, ако някой не я заговореше пръв, се възползва от необичайните обстоятелства, за да наруши правилото:
— Господин Главен инженер, както не можем да достигнем нашественика с куршуми и снаряди, така и той не може да ни улучи.
Каспар се извъртя към нея.
— Ха! — провикна се той. — Амазонката е права! Няма от какво да се страхуваме! — Той пак се обърна към Гормън. — Та каква е причината да бягаме?
Гормън изгледа Джан, преди да отговори.
— Може би нямаме никакво основание. Но той идва към нас толкова уверено, че според мен е по-разумно да се съмняваме. Може би са изобретили непознато за нас средство за нападение срещу Небесни господари.
Всички пак се вгледаха към все по-близкия въздушен кораб, който вече беше зад „Господаря Панглот“. Завиваше, за да ги последва, и Джан забеляза, че ярките цветове се простират по цялата му дължина. Видя и огромния червен кръг, нарисуван на стабилизатора му.
— „Ароматният бриз“ — промърмори Гормън.
— Знаеш името му? — остро попита принцът. — Откъде е? Коя е територията му?
— Един от Небесните господари на Изтока. Далечният изток. Отдалеч е дошъл.
— Но защо! — принцът все още не разбираше. Гормън сви рамене.
— Каквато и да е причината, можем със сигурност да си направим извода, че не е от добра воля към нас.
— Господине, нашественикът ни настига! — съобщи един от Инженерите.
— Не съм изненадан — каза Гормън. — Седма секция е само частично запълнена и сме значително по-бавни от него — Той огледа чистото синьо небе. — Няма и облаци, в които да се скрием.
— Какво можем да направим? — попита принцът.
— Не можем да го изпреварим, затова ще трябва да маневрираме по-умело от него — каза Гормън. — Рулеви, рязко надясно!