— Наистина ли си магьосник? — попита Джан, като си припомни ужасяващата бързина, с която той изкла цяла тълпа войни.
— Аз не съм — отвърна й небрежно, — но би могло да се каже, че съм създаден от магьосници. Снабдиха ме със свръхобмяна на веществата. Моята химия не прилича на твоята. Колкото и да си различна от хората преди Висшия стандарт, ти в общи черти все пак си… ъъъ, човешко същество.
— А ти не си ли?
— От техническа гледна точка не съм.
— Къде направиха това с тебе? На Марс ли?
Той отрицателно заклати глава.
— Не, твърде отдавна. Преди Марс.
— Как преди Марс? — възкликна тя неразбиращо. — Какво искаш да кажеш?
Майлоу се прозя.
— По-късно за това. После ще ти обяснявам.
Пред очите на учудената Джан той легна на пода, сгъна вместо възглавница дрехата си и затвори очи.
— Но как можеш да спиш точно сега? — извика тя.
— Мога, защото трябва. Налага се да се презаредя… няма да е дълго… вземи меча… събуди ме, ако…
Джан го изгледа и направи каквото й каза. Взе меча от пода, подпря се на стената с лице към вратата и отпусна оръжието върху краката си. Тя също се чувстваше изтощена, но пренапрежението не би й позволило да заспи. Беше и твърде разтревожена за Сирай.
Минаха към два часа. Отвън като че ставаха доста неща. „Господарят Панглот“ се разтресе на няколко пъти и подът се накланяше, но тя не можеше да си представи какво означава това.
Към края на втория час Майлоу се събуди изведнъж, скочи и навлече покритата със съсиреци дреха.
— Спокойно ли е всичко?
— Не, но тук никой не влезе. А ти как си?
— По-добре. Но имам нужда от храна.
Отиде при чешмите и пи още вода.
— Издаваше смешни звуци. Малко преди да се събудиш. И имаше гърчове.
— Сънища. Кошмари.
Той наплиска лицето си, изтри го и се изправи. Погледна Джан и се усмихна. Усмивката му изглеждаше някак насилена. Не беше понесъл леко своите кошмари.
— А ти как си? — попита Майлоу.
— Доста съм зле — призна си тя. — Според тебе, какво ще ни се случи?
— Зависи колко убедителен ще бъда в разговора с шефа на тази сбирщина деца на Изгряващото слънце, за да разбере, че мога да му предложа нещо, мечтано от него.
— И какво е то?
— Казах ти — информация.
— Да де, но за какво! — попита нетърпеливо Джан.
Преди да й отговори, зад вратата се чу шум. Майлоу поиска меча с настойчив жест. Тя бързо му го подаде. Вратата се отвори с трясък. Един офицер предпазливо пристъпи навътре. Джан не беше сигурна дали вече го е виждала. Трудно различаваше тези хора. Влязоха и четирима войни. Онзи сдържано кимна на Майлоу и много бързо произнесе нещо. Майлоу също кимна.
— Трябва да отидем с тях — обясни той на Джан. — Удостоени сме с честта да се срещнем с голямото началство. С техния боен вожд.
Изведоха ги и тръгнаха нагоре към обитаваната от Аристократите част на кораба. По коридорите вече нямаше трупове, но все още навсякъде се виждаха локви съсирена кръв. И нашествениците бяха навсякъде, препускаха напред-назад по коридорите с вид на хора, изпълняващи твърде важни поръчения. От Аристократите наоколо нямаше и следа. Джан предположи, че всички те са затворени някъде. Пак помисли тревожно какво ли се е случило на Сирай…
Скоро разбра, че отиват към „Големия салон“, но когато влязоха с Майлоу вътре, видя, че в залата са настъпили промени, правещи я неузнаваема. От тавана висяха цветни флагове, а платнени прегради разделяха на части огромната площ. По тях имаше изрисувани планини, езера, непознати наглед дървета и други неща, които Джан не можа да определи.
— Декораторите вече са се нанесли — промърмори Майлоу.
Техните придружители им махнаха да продължат напред. При приближаването им войни дърпаха настрана преградите. Минаха през четири прегради, преди да стигнат до възвишението.
Там, където Каспар беше седял на своя трон, сега друг човек седеше на друг трон. Зад него се виждаше червен флаг с нарисуван странен черен гущер, бълващ огън. В краката на мъжа седяха две жени, облечени в чудати дрехи и с набиваща се в очи бяла боя по лицата.
Но друго привлече вниманието на Джан. От двете страни на трона стърчаха копия и на всяко беше забучена отрязана глава.
Джан най-напред срещна мъртвите очи на Принц Каспар, после и на лейди Джейн.
Глава двадесета
— Нали искаше отмъщение — промърмори Майлоу в ухото й, както крачеха към възвишението, — ето ти го, в кръв и плът.
Джан не каза нищо. Не можеше да отмести поглед от лицето на Каспар. Прилошаваше й. Старшият измежду съпровождащите ги офицери крясна нещо, явно им заповядваше да спрат. Намираха се на петнайсетина фута от възвишението. Техните придружители се поклониха ниско, а мъжът на трона бавно стана. Беше забележително по-висок от останалите нашественици. Кройката на дрехите му, същата като на войните, го правеше още по-едър, но и без нея той изглеждаше твърде внушително. Нормалната жена от Минерва би приличала на дребосъче до него.