Погледна ги отгоре надолу. Тесните му очи не издаваха нито настроение, нито мисли. После каза на великолепен „американо“:
— Тъй, тъй, Майлоу Хейз, отдавна не сме се виждали. Къде се криеше през последните четири века?
Учудена, Джан се обърна към Майлоу, но и той очевидно беше озадачен. Смръщи вежди и с поглед впит в гиганта, каза:
— Познавам ли ви?
— Срещали сме се няколко пъти на конференции по биотехнологии. Естествено, сега не би могъл да ме познаеш. Аз, разбира се, се промених — Високият мъж разтегли устни в оскъдна усмивка. — Ти на свой ред си се променил малко. Поне външно. Докладът на моите самураи за твоите действия показва, че си се подложил на сложни усъвършенствания.
Майлоу кимна. Все още недоумяващ каза:
— Значи и ти си безсмъртен…
— Да, такъв съм наистина. И до днес бях останал с впечатлението, че съм последният оцелял. Името ми е Шуми Хорадо. Сега спомни ли си?
— Хорадо… — бавно произнесе Майлоу. — Корпорацията Хорадо. Да, спомних си. Ти беше нисичък тогава и оплешивяваше…
Военачалникът пак се усмихна едва-едва и докосна гръдния си кош с върховете на пръстите.
— Всичко е суета, нали, господин Хейз? Добавих си тридесет инча ръст и гъста коса. А ти си избрал плешива глава и разноцветни очи, плюс всички други твои промени. С риск да бъда невежлив, точно тях ще трябва да обсъдим на първо място. Както забелязваш, проявих доверие и ти позволих да задържиш меча. Несъмнено си го отнел насила от някой войн. Но в случай, че обмисляш дали да го използваш срещу мен — разбира се, не вярвам да е така — нека те уверя, че съм си осигурил защита.
Той плясна с ръце. За миг преградите от двете им страни се дръпнаха, откривайки войни с нещо като малки пушки в ръце.
— Автомати — каза военачалникът. — Бих казал, че са единствените, още годни за употреба. Намерих чудесно запазен сандък преди осемдесетина години. Трябва да те предупредя, Хейз, на каквато и бързина да си способен, ще умреш, преди да стигнеш до мен.
— Изобщо не ми е минавало през ум да предприемам нещо подобно — каза Майлоу. — Целта на употребеното насилие с това оръжие беше единствено да привлека твоето внимание. Макар че нямах представа кой си. Сигурно вече са ти съобщили, че имам предложение към тебе.
— Да, така ми казаха.
Военачалникът пак плясна с ръце. Този път иззад преградите се появиха слуги, които носеха малки сгъваеми столчета и ги разпънаха зад Джан и Майлоу. Предложи им с жест да седнат и се върна на своя трон.
— Но преди да говорим делово, Хейз, нека отдадем дължимото на някои стари обичаи. Каня тебе и тази жена да изпиете с мен по чаша саке.
Той за трети път плясна с ръце. Слуга предложи на Джан чашка с прозрачна течност, а нейното объркване се засилваше с всяка минута. Какво ставаше в момента? Откъде Майлоу познаваше този вдъхващ страх великан? И що за приказки се чуха, за безсмъртни хора?
Погледна главата на Каспар, стърчаща на върха на копието. Над увисналата долна челюст устата сякаш крещеше безмълвно. Устните бяха побелели. Не бяха минали много часове, откакто за последен път целуна тези устни…
Виждаха се и други глави. Когато дръпнаха преградите, пред прозорците се откриха цели редици копия и от двете страни. Други прегради не позволяваха да се види докъде стигат редиците, но Джан беше сигурна, че се простират по цялата дължина на „Големия салон“. Значи всички Аристократи бяха мъртви.
Тя сръбна от питието. Опари гърлото й и насълзи очите. Но по тялото й се разля вълна желана топлина.
— Коя е твоята млада приятелка? — попита военачалникът.
Джан се стресна — питаше за нея.
— Името й е Джан Дорвин. От Минерва е. Една от последните оцелели. Сега е под мое покровителство. До каквото и споразумение да стигнем, то важи и за нея.
Военачалникът леко повдигна рамене.
— Щом такова е желанието ти — той се загледа в Джан. — Яко същество. Никак не е по вкуса ми — пак се обърна към Майлоу. — Помня, че в онези отдавнашни дни славата ти около женските истории беше достигнала почти мащабите на митология. Но един слух, който дочух по-късно, изуми дори и мен. За някаква жена на име Мириам, ако добре си спомням?
— Миранда — сухо каза Майлоу.
— Има ли нещо вярно в онзи слух?