И когато ти и твоят „Ароматен бриз“ излязохте на сцената днес, най-после получих чудесната възможност. Не ми отне много време да опитам всички кодове, получих отговор от компютъра на центъра, точно както се надявах. Попитах го къде се намира и той ми каза. Командният център е разположен в космическата база „Армстронг“, само на едно денонощие полет от тук на изток. Ако постигнем споразумение, веднага ще ти дам точните координати.
Военачалникът попита:
— Но дори и да се доберем до този команден център, как ще откриеш сигнала, за да бъде изпратен на Земята онзи Небесен ангел?
— Тази информация се намира някъде в централния компютър. Ако имам време, сигурен съм, че ще я изтръгна от него. Е, каква е думата ти, Шуми Хорадо, военачалник на небесата? Споразумяхме ли се?
Военачалникът, разбира се, каза „да“.
— …Но ако всичко това е истина, ти просто ще му дадеш новия въздушен кораб срещу нищо — заключи смутено Джан.
— А, не всичко — каза Майлоу с усмивка. — Командният център не е в космическата база „Армстронг“, а в близкия град. На върха на зданието, наречено „Скайтауър“. Спомням си го. Лесно се вижда. Ще го намерим, само да стигнем до града.
Джан вече не можеше да стои права. Изведнъж я налегна умората. Тя се отпусна на един стол и с натежал глас попита Майлоу:
— И как точно ние ще се доберем до този град?
— Ще летим.
— О, колко интересно! С какво? Да не би да си оставил някъде наоколо трети Небесен господар?
— Ще летим до града с един от японските планери.
— Майко богиньо, този говори сериозно…
Той кимна.
— Но това е страшно опасно…
— Глупости. Много е забавно. Летял съм с подобни планери преди, само за удоволствие. Наричахме ги делтапланери. Естествено, правех го, преди да се превърна в безсмъртен. После не си позволявах такъв риск…
— За какъв риск говориш? Нали не било опасно?
— Хм, стават и злополуки. Когато постигнеш безсмъртието, отношението ти към рисковете се променя значително. Имаш какво да губиш.
— Представям си — каза тя сухо.
После се сети нещо:
— Но ти искаш да влезем в град! Нещо да кажеш за епидемичните спори?
Майлоу сви рамене.
— Този риск ще трябва да поемем. Но, с малко късмет, няма да стъпваме на земята. Ще кацнем отгоре на „Скайтауър“.
— Риск значи. Току-що ми каза, че ги отбягваш — натърти Джан.
— Такъв е животът, не можеш да избягаш от всички рискове — невъзмутимо отговори той.
Джан го гледаше с подозрение.
— Защо ли си мисля, че само аз рискувам да прихвана някоя от епидемичните спори? Дали пък не съм права, като предполагам, че заедно с безсмъртието си получил и съвършена имунна система?
— Съмнявам се дали такова нещо е възможно — отвърна той. — Все пак признавам — моята имунна система работи по-добре от твоята. Но не се тревожи, вероятността да се натъкнем на район с активни спори е минимална.
— Май преди чувах други неща — промърмори тя.
Майлоу се прозя.
— Както и да е, сега знаеш защо можеш да изхвърлиш Сирай от главата си. Планерът ще издържи само двама.
— Нямам намерение да я изхвърлям от главата си — заяви Джан.
— Ами недей. Остани си тук, щом искаш. Сигурен съм, че животът на гейша ще ти хареса, ще задоволяваш всяка прищявка на Хорадовите самураи. Ако си смятала живота на жените при Аристократите за скапан, опитай японската разновидност.
Джан не се съмняваше в това. И малкото видяно от живота в обществото на Хорадо й стигаше. Тук жените нямаха никакво положение. Те просто бяха абсолютно подчинени на мъжете.
— Е? — подпита я Майлоу.
— Не, не искам да остана тук — призна тя. — Но не мога така да изоставя Сирай. Не мога…
Майлоу почеса темето си и се намръщи.
— Виж какво — каза той умислено, — не мога да ти дам гаранции, но може би ще имаме възможност да я откупим от Хорадо след време.
— Как ще стане? — попита тя обнадеждено.
— Ами щом се доберем до нашия Небесен ангел, можем да преговаряме с Хорадо. Ами ако му предложим някаква техника от Старата наука срещу твоята морска нимфа?