В паниката си влечугото скърцащо крещеше, побягна и лъчът го последва. Или поне се опита. Съществото препускаше през разкривените форми на пустошта. Лъчът постепенно избледня в далечината. Изчезна и шумът от моторите на въздушния кораб, Джан пак се намери сред абсолютния мрак. Чак тогава Майлоу проговори.
— Би трябвало да те изоставя тук — каза с безизразен глас.
Тя се засрами.
— Майлоу, съжалявам. Държах се като дете.
— Не. Държа се като всяка тъпа жена.
Гневът избухна в Джан, но тя преглътна острия отговор. Нямаше право да се защитава. Наистина се държа глупаво. Накрая каза колебливо:
— Какво сега, ще ме изоставиш ли?
Не чу нищо от Майлоу. Мълчанието се проточи толкова, че тя си представи как той вече се е измъкнал безшумно и нищо не е усетила. Изневиделица ръцете му сграбчиха плата на нейната японска куртка. Той я блъсна по гръб, тежестта му я притисна към земята.
— Дължиш ми това — рече той хладнокръвно.
Тя инстинктивно се опита да се противи, но спря. Отново беше прав. Тя му дължеше това, каквото и чудовище да беше. И знаеше — без него никога няма да се измъкне жива от пустошта. Какво друго можеше да направи, освен да му даде желаното от него?
Тя не се бореше, докато той грубо раздърпа колана с оръжията и дрехите й, после още по-грубо влезе в нея. Лежеше сред смърдящите гъбички и лепкавата каша на размазаните червеи, опитваше се да удържи страшното си отвращение към Майлоу и се надяваше всичко да свърши бързо.
Не свършваше. Постепенно осъзна, че не би трябвало да очаква от Майлоу нещо подобно на нещастния принц Каспар. Обзетият от желание и превъзбуден Каспар никога не издържаше много дълго, преди да изпразни спермата си в нея, но едва ли Майлоу би загубил самоконтрол. Напротив. Онези отдавна мъртви генинженери бяха развили толкова много функции на тялото му, че и сексуалната му сила се беше „усъвършенствала“. Той неспирно я въртеше във всякакви пози, всеки път свършваше, но почти веднага получаваше ерекция.
Тя се опита да се отпусне, да усети преживяването, но макар тялото й да реагираше донякъде, умът й се изключи от ставащото. Даже искаше да си въобрази, че неин партньор е принц Каспар, но със студено майсторство, каквото никога не би имал, и пак не надделя погнусата си. Вместо това се престори, че получава удоволствие (правеше го понякога и с Каспар), викаше, стенеше и трепереше така, че според нея би трябвало да убеди Майлоу.
Най-накрая той се изпразни далеч по-напрегнато от предишните оргазми, извика пронизително и няколко конвулсии разтърсиха мускулите му. Просна се до Джан, задъхвайки се. Тя изчака малко и каза:
— Чудесно беше…
Изненадващият шамар от тъмното я зашемети. Натърти бузата й, челюстите я заболяха. Преди да помръдне, ръцете на Майлоу я стиснаха за гърлото.
— Кучко, — изсъска той, — с кого си мислиш, че си имаш работа? Да не си въобразяваш, че някога ще измамиш мен?
От нощта, прекарана в плетената клетка с другите пленници, Джан не се беше чувствала толкова зле. Крепеше се рисковано високо в разклонението на едно дърво. Сънят беше невъзможен, вероятно би паднала долу. Почти падна, опитвайки се да облекчи червата си. Даже яденето и пиенето бяха опасни. Имаше нужда и от двете си ръце, за да се задържи на дървото.
Неприятните усещания се допълваха и от състоянието на дрехите й — лепнеха и миришеха натрапчиво. Едва преглъщаше от болка в гърлото. В онези мигове на ужас вярваше, че Майлоу ще я убие. Но тъкмо губеше съзнание и той я пусна, каза й намусено да става и да се облича. Оттогава почти не говореше, само съобщи, че е намерил подходящо дърво и й обясни как да се покатери на него.
Обади се, когато чуха нещо тежко да наближава дървото.
— Какво е това? — тревожно подвикна тя на Майлоу.
Той седеше на клон малко под нея. Предположи, че сигурно е изключително голямо влечуго.
Теглото му беше такова, че земята се тресеше, Джан се принуди да се вкопчи още по-здраво в клоните. Тя чуваше как чудовището събаря други дървета, представи си огромната му маса, щом просто си проправяше собствена пътека през поразената от пустош гора.
— Майлоу!… — тя очакваше съществото да смаже тяхното дърво всеки момент. Но той каза:
— Не се тревожи, ще мине покрай нас. На косъм.
Майлоу позна. Джан мярна за малко невероятно масивно туловище, което мина съвсем наблизо и разтърсващите земята стъпки започнаха да се отдалечават.
— Но то беше гигантско — каза тя.
— Беше, да. Най-големият динозавър, който съм виждал. Приличаше на брахиозавър… при все че тези неща не са истински динозаври. Даже генетичната им основа не е от земноводните, а от млекопитаещите. По-точно от кучетата. Дааа, тези така наречени динозаври са само прекалено порасли кучета…