Разбира се, че така трябва. Хубав памучен чувал, ще върши работа до края на сезона. А когато се скъса отдолу, можеш да го обърнеш от другата страна. Този край ще зашиеш. Скъсаният пък ще разрежеш. А когато се скъсат и двата края — нали ще остане средата! После от чувала можеш да си направиш къси панталони. Или пижама. Излишно е да се приказва, памучният чувал е хубаво нещо.
Завържи го за кръста си. Възседни го, влачи го между краката си. Отначало е лесно да се влачи. Пръстите късат пухкавите главички, ръцете се пъхат в чувала, който се влачи между краката ти. Децата вървят подир теб; те нямат памучни чували — могат да вземат торби от зебло или просто да слагат памука си в чувала на баща си. Сега е малко по-тежък. Наведи се напред, влачи го подире си. Аз майсторски умея да бера памук. Пръстите си знаят работата, опипват чевръсто кутийката. Крачиш между редовете, разговаряш със съседите си, може и да си попееш, докато чувалът не е много тежък. Пръстите сами пипат. Пръстите — те си знаят работата. Очите гледат стръковете, а късаш памука, сякаш без да гледаш.
Берачите разговарят помежду си през редовете…
В нашия край имаше една жена — няма да споменавам името й; та един ден тази жена съвсем неочаквано роди негърче. Никой нищо не знаеше и не подозираше. Не намериха никъде бащата, а тя след това не смееше да гледа хората в очите. Защо ли си спомних за нея? Аха — много хубаво береше памук.
Сега чувалът натежа, влачи го след себе си. Напрягай бедрата си, влачи го като товарен кон. А децата току се тикат в ръцете ти. Добра реколта. В низините памукът е по-лош — стъблата са тънки и по-жилави. Друг път не съм виждал памук като тукашния, в Калифорния. Влакното му е дълго — по-хубав памук никъде не съм виждал. Земята под него бърже се изтощава. Да речем, някой иска да си купи участък. Защо ще го купува? Да го арендува! И като се изтощи земята — да отиде на друго място.
Хората се движат във верига из нивата. Пръстите си знаят работата. Неспокойните пръсти сноват сред листата, сами намират кутийките, няма нужда да гледаш.
Аз и без да гледам, мога да бера. Просто с усет намирам кутийките. И никак не оставям от памука — сякаш го изсмуквам от кутийката.
Сега чувалът е пълен. Мъкни го на кантара. Препирай се. Кантарджията казва, че си сложил отдолу камъни. А той пък да не е ангел! Кантарът му лъже. Понякога правдата е на негова страна — в чувала наистина има камъни. Понякога пък тя е на твоя страна — кантарът му лъже. А понякога правдата е на страната и на двамата: и камъни има, и кантарът лъже. Препирай се, винаги се препирай, не се предавай без бой. След това се чувствуваш човек. И той също се чувствува човек след това. Камъни ли? Има си хас! Е, може все някой да е попаднал в чувала. Четвърт фунт ли? Хубава работа! Не се предавай, препирай се.
Обратно с празния чувал. Ние си имаме наша книжка. Записвам си фунтовете. Без нея не може. Като те видят, че си водиш сметка, няма да смеят да те лъжат. А ако не си записваш, господ да ти е на помощ!
Хубава работа. Децата тичат на воля. А ти чувал ли си за машините, които сами берели памука?
Чувал съм.
Мислиш ли, че ще ги въведат?
Ако ги въведат, тогава, казват, ще дойде краят на ръчната беритба.
Настъпва вечер. Всички са уморени. Добре работиха. Ние изкарахме три долара. Брахме аз, жената и децата.
Към памучната нива се приближават коли. Палатките просто никнат една след друга. Камиони с ремаркета, оплетени отгоре с мрежа, натъпкани с бял пух. Памукът повисва по телените огради, а ако подухне лек вятър, почва да се търкаля на малки топчици по пътя. Чистият бял памук отива на магана. Големи, издути чували стоят, чакайки компресора. Памукът се лепи по дрехите, завира се в мустаците, брадата. Като издухаш носа си, намираш в него също памук.
Върви прегърбен, тъпчи чувала, докато е още светло. Неспокойните пръсти сами намират кутийките. Бедрата са напрегнати, влачат чувала. Децата до вечерта капват от умора. Почват да се препъват в стълбата. А слънцето клони към залез.
Няма да е зле да поработим тук малко повечко. Парите не са бог знае какви, но все пак няма да е зле да останем тук малко повечко.
От пътя една след друга отбиват към нивата стари коли, привлечени от оранжевите листчета.
Имаш ли памучен чувал?
Не.
Ще ти удържим един долар.
Да бяхме само петдесетина души, можеше да поработим тук повечко, но сме петстотин. Скоро ще свършим работата. Познавам едного — той никога не можеше да изплати чувала си. Отиде на ново място — и получи друг чувал, а докато стигне първите сто и петдесет фунта, нивата е вече обрана.