— А картофите?
— Аз ще ги наглеждам. Върви, върви! Иначе тя ще подслушва. — Роуз от Шарън, като влачеше тежко крака, мина от другата страна на брезента.
Майката каза:
— Хайде, Уинфийлд, говори.
— Нали говоря. Тя пояде малко, после почна да чупи всяка бисквита на малки парченца, та да има за по-дълго време…
— Е, а после, после!
— После дойдоха едни деца и й поискаха от бисквитите, но Рути продължаваше да си гризе по малко и не даде на никого. Тогава те се ядосаха, едно дете се спусна и й грабна цялата кутия.
Уинфийлд, бърже ми кажи, за каквото те питам.
— Нали ти разправям. Рути също се ядоса, втурна се след детето, удари го, удари и друго, ала после едно голямо момиче я натупа. Здравата я натупа! Рути се разрева и й рече: „Ще извикам големия си брат и той ще те убие.“ А момичето й каза: „Много ще ме уплашиш! И аз имам голям брат.“ — Уинфийлд приказваше като картечница. — И тогава те се сбиха и онова момиче хубаво я натупа, а Рути каза: „Брат ми ще убие твоя брат.“ А онова момиче каза: „Ами ако моят брат убие твоя?“ А после… после Рути рече, че нашият брат е убил вече двама души. А голямото момиче рече: „А, така ли? Лъжеш, не е вярно.“ И Рути рече: „Така ли мислиш? Нашият брат сега се крие, защото уби един човек, ще убие и твоя брат.“ А после те почнаха да си викат разни обидни неща и Рути хвърли един камък по онова момиче, момичето я подгони, а аз дотичах тук.
— О, господи! — уморено изрече майката. — О, господи, Исусе Христе, непорочни младенецо! Какво да правим сега? — Тя притисна с длан челото си и потърка с пръсти очи. — Какво да правим? — Откъм печката замириса на загорели картофи. Майката машинално стана и ги разбърка.
— Розашарн! — извика тя. Роуз от Шарън отметна брезента. — Наглеждай яденето. Уинфийлд, тичай да намериш Рути и я доведи тука.
— Ще я биеш ли, майко? — с надежда в гласа попита Уинфийлд.
— Не. Този път боят няма да помогне. Кой дявол я е накарал да издрънка! Сега и да я бия — полза няма. Е, тичай да я намериш и я доведи тук.
Уинфийлд се втурна към вратата, сблъска се с мъжете, които се изкачваха по стълбичката, и отстъпи настрана, пропускайки ги да минат.
Майката тихо рече:
— Татко, трябва да обмислим какво да правим. Рути издрънкала на децата за Том.
— Какво?
— Сбила се и всичко издрънкала.
— Ах, проклетницата! Защо?
— Не го е сторила нарочно. Слушай, татко, остани тук, а аз ще се опитам да намеря Том и да му кажа. Да знае да се пази. Никъде недей ходи, стой тук… Аз ще му занеса ядене.
— Добре — съгласи се бащата.
— И недей се кара на Рути. Аз ще й поприказвам.
В този миг на вратата се появи Рути, а след нея Уинфийлд. Момичето беше цялото измърсено, устните му бяха омазани, от разкървавения нос все още капеше кръв. Видът на Рути беше уплашен и смутен. Уинфийлд, тържествувайки, вървеше по петите й. Рути злобно изгледа всички, завря се в единия от ъглите на вагона и седна там с гръб към стената. Тя хем беше ядосана, хем я беше страх.
— Казах всичко на майка — рече й Уинфийлд.
Майката слагаше в една чиния две пържоли и картофи:
— Мълчи, Уинфийлд. Не бива. Тя и без това е наказана.
Детското телце се хвърли напред — Рути обхвана с две ръце майка си, зарови лице в корема й и се разплака така, че цялата се затресе. Майката се опита да се освободи, но мръсните пръсти здраво я държаха. Тя нежно погали косите на Рути и я потупа по рамото.
— Мълчи, мълчи — рече тя. — Нали не си го направила нарочно.
Рути вдигна мръсното си, набраздено от следите на сълзите и кръвта лице.
— Те ми взеха бисквитите! — извика тя. — А онова, голямото момиче, онази кучка, ме наби… — И Рути отново с все сила заплака.
— Мълчи — каза майката. — Не бива да се приказват такива думи. Хайде, пусни ме, че излизам.
— Майко, защо не я набиеш? Ако не се бе перчила с бисквитите си, нищо нямаше да стане. Набий я.
— А ти, господинчо, не си тикай носа, дето не трябва — пресече го майката. — Да не набият теб. Хайде, пусни ме, Рути.
Уинфийлд отиде до един сгънат дюшек и оттам загледа близките си със студен, скептичен поглед. Той зае отбранителна позиция, знаейки прекрасно, че Рути при първа възможност ще се нахвърли върху него. А Рути, убита от скръб, тихо се оттегли в далечния ъгъл на вагона.
Майката покри алуминиевата чиния с вестник.
— Аз тръгвам — каза тя.