— Майко, тя болна ли е? Ще умре ли?
— Не, какво приказваш! Ще й мине. Скоро ще й мине.
Влезе бащата, натоварил се с покупки.
— Е, как е тя?
— Добре — отговори майката. — Ще се оправи.
Рути докладва на Уинфийлд:
— Тя няма да умре. Така казва майка.
А Уинфийлд, който въртеше една треска в устата, рече тежко, като възрастен:
— Знам го и без да ми го кажеш.
— Откъде?
— Няма да ти кажа — отвърна Уинфийлд и изплю треската.
Майката пъхна в огъня последните клони, опържи бекона, направи и соса му. Бащата бе взел и купешки хляб. Майката се намръщи, като видя това.
— Останаха ли ти пари?
— Не — отговори бащата. — Бяхме тъй изгладнели.
— А вземаш и купешки хляб — неодобрително рече майката.
— Нали бяхме страшно изгладнели. Работихме цяла нощ.
Майката въздъхна.
— А как ще караме от утре?
Докато те ядяха, водата се изкачваше все повече и повече. Ал набързо изгълта порцията си и веднага се зае да кове платформата с баща си. Пет стъпки на ширина, шест на дължина, четири на височина. А водата достигна вратата, дълго стоя там, сякаш се колебаеше, и накрая бавно влезе във вагона. Дъждът почна отново да вали — тежки едри капки както преди зацапаха по водата, глухо затропаха по покрива.
Ал каза:
— Е, хайде да вдигнем дюшеците. И одеялата също, иначе ще се измокрят. — Те нареждаха цялата си покъщнина на високата платформа, а водата заливаше пода. Бащата и майката, Ал и чичо Джон хванаха от четирите краища дюшека, на който лежеше Роуз от Шарън, и го сложиха най-отгоре.
Роуз от Шарън протестираше:
— Аз сама. Не съм болна. — А водата като тънък пласт се разстла по пода. Роуз от Шарън прошепна нещо на майка си и тя пъхна ръка под одеялото, попипа гърдите й и кимна.
В другия край на вагона Уейнрайтови чукаха, приготвяйки платформата си. Дъждът се усили, но не за дълго и скоро престана.
Майката погледна в краката си. Водата във вагона се бе изкачила с дял инч.
— Рути, Уинфийлд — уплашено извика тя, — качвайте се горе! Ще настинете. — Те се качиха с нейна помощ на платформата и неловко се настаниха на дюшека до сестра си. И майката изведнъж рече:
— Трябва да се махнем оттук.
— Не бива — отвърна бащата. — Ал право казва: всичкият ни имот е тука. Като свалим и вратата на вагона и я сложим горе, няма да бъде толкова тясно.
Те се бяха наблъскали един до друг на високата платформа и седяха мълчаливи, намръщени. Водата във вагона се изкачи на шест инча и чак след това заля шосето и памучната нива на другата страна на крайпътния насип. През останалата част от деня и цялата нощ измокрените мъже спаха върху свалената врата на вагона. Майката лежеше до Роуз от Шарън. Тя ту шепнешком разговаряше с нея, ту сядаше на дюшека, гледайки в тежък размисъл пред себе си. Останалият от закуската хляб беше скрит под едно одеяло.
Дъждът валеше сега с прекъсвания — кратките внезапни пориви се сменяха със затишие. На сутринта на другия ден бащата отиде някъде, цапайки из водата през лагера, и се върна с десетина картофа в джобовете. Майката намръщено гледаше как той счупва няколко дъски от вътрешната облицовка на вагона, запалва печката и насипва вода в една тенджера. Те ядоха горещите картофи с ръце. И когато тази последна храна бе изядена, всички загледаха сивата вода и си легнаха дълго след настъпването на нощта.
Дойде утрото, неспокойният сън веднага се прекъсна. Роуз от Шарън прошепна нещо на майка си.
Майката кимна.
— Да — каза тя. — Време е. — После се обърна към мъжете, които лежаха на свалената врата.
— Тръгваме си оттук — яростно рече тя, — ще търсим по-високо място. Ако искате, оставайте тук, но аз ще взема с мен Розашарн и децата и ще се махна.
— Не бива да се махаме — слабо запротестира бащата.
— Добре. Тогава ще донесете Розашарн до шосето и ще се върнете обратно. Сега не вали. Ние тръгваме.
— Добре. Ние също ще тръгнем.
Ал каза:
— Аз няма да тръгна, майко.
— Защо?
— Ние с Аги…
Майката се усмихна.
— Разбира се, Ал — рече тя. — Остани. Ще се грижиш тук за покъщнината. Водата ще спадне и ние ще се върнем. По-скоро, докато не е заваляло — подканяше тя бащата. — Ставай, Розашарн. Ще потърсим по-сухо място.
— Аз мога да вървя.
— После ще опиташ, когато излезем на пътя. Хайде, стягай си гърбината, татко.