Сам един от нямащите, Стайнбек съвсем не е чужд на класовите противоречия и затова не е чудно, че съумява да вземе страна, когато в Салинас започва стачка на ябълкоберачите. Тя бързо се разраства, обхваща стотици земеделски труженици и довежда до обща стачка в Сан Франциско през 1934 г. Тези събития стават в родния край на писателя и това още повече му помага да ориентира своите симпатии. Набързо създаден комитет на земевладелци и индустриалци поема фактическата власт, отменя гражданските свободи, въоръжава големи маси свои привърженици и повежда истинска битка срещу стачниците. Салинас се превръща в укрепен град с барикади и бодлива тел, започват арести и масови разстрели, с линч биват заплашени всички журналисти, дошли да отразяват нечуваното кръвопролитие. Стайнбек е потресен и посвещава следващата си книга на това жестоко класово стълкновение — тя носи заглавието „В съмнителна битка“, израз, взет от „Изгубеният рай“ на Милтън. В писмата си от това време той споделя, че книгата ще бъде „прост разказ за стачката“, че може би ще се окаже „твърде жестока“, за да я приеме някой издател. Сега вече неговите герои не са жертва на стихиите, на личните си страсти и състоянието си, а на социалното неравенство. Писателят се опитва да застане в позата на страничен наблюдател и уж обективно да разказва събитията като незаинтересован хроникьор, но в романа за пръв път той открива за себе си типичната за Америка социална несправедливост, стихийния протест на експлоатираните.
И за пръв път Стайнбек въвежда в своето съзнание, а оттам и в романа си героя-комунист. Тъкмо комунистът внушава на стачкуващите, че могат да извоюват по-добри трудови и жизнени условия единствено ако са солидарни, ако представляват организирана сила. Пишейки „В съмнителна битка“, Стайнбек се сблъсква с икономическите, социалните и културните основи на американския начин на живот, с широко разтръбяваните принципи на американската „демокрация“. Но в същото време той все още не може напълно да застане на позициите на професионалния революционер. До голяма степен такова е поведението и на един от героите на романа, доктор Бъртън, който изпитва чисто човешко състрадание към стачкуващите и е против „виджилантите“ (наемниците на господарите), но се старае да остане по-далеч от реалния конфликт. Стайнбек внушава на читателя, че комунистите Мак и Джим Нолан допускат доктринерски грешки, поради които битката им наистина е „съмнителна“, че във фанатизма си са готови да пожертвуват другаря по борба, че и на тях, както на капиталистите, е чужд всякакъв хуманизъм. Тук се долавят отново отзвуци на авторовото разбиране за „групата“, за аморфната тълпа, която, независимо от коя страна на барикадите се намира, все пак е съставена от „човешки същества“. „Аз не вярвам в каузата, вярвам в хората“ — заявява доктор Бъртън на Мак и това е сякаш ключовата идея и на самия писател. Не е случаен фактът, че Стайнбек заема заглавието си от Милтън — битката е пренесена в „небесата“ на Централна Калифорния. Овощните градини са вечният Едем, от който капиталистът-бог прогонва ябълкоберачите, а комунистическата партия — Сатаната, който ги подмамва с приказки за познание, свобода и власт. В края победата принадлежи на Милтъновия бог, но остава открит въпросът: тиранично ли е това незнайно божество, или е само един справедлив съдник, който изпълнява добрите си намерения чрез насилие и зло? Явно е, че по това време възгледите на Стайнбек са раздвоени, че имат силни и слаби страни. Той е истински демократ и хуманист, но в същото време се съмнява в идеологията и в методите на борба, с които си служи напредничава Америка, и е повече склонен да си обяснява някои социални проблеми с несъвършенствата в чисто биологичната природа на човека. Така или иначе, той решително застава на страната на потиснатите и „В съмнителна битка“ се нарежда с право измежду най-силните произведения на американския критически реализъм.