Леане зяпна Сюан, след което също коленичи.
— В името на Светлината и на своята надежда…
Мин се огледа отчаяно, търсейки някакъв изход. Изречеше ли по-лека клетва от тази, щеше да означава работа в полето и някой непрекъснато да я пази, но тази клетва… Според това, на което я бяха учили, нарушаването й щеше да бъде почти равносилно на убийство, ако не едно и също. Само че изход нямаше. Клетвата или работа на полето кой знае колко дълго, и пазена сигурно под ключ всяка нощ. Падна на колене до другите две и измърмори думите, но отвътре й се искаше да завие. „Сюан, глупачка такава! В какво ме натика сега? Не мога да остана тук! Трябва да отида при Ранд! О, Светлина, помогни ми!“
— Хм — въздъхна Брин, след като бе изречена и последната дума. — Чак това не очаквах. Но е предостатъчно. Каралин, би ли отвела господин Нем някъде и да разбереш на колко той оценява щетите си? И разкарай всички останали оттук, с изключение на тези трите. А, и освен това им уреди превоз до имението. При тези обстоятелства, не мисля, че ще е нужна стража.
Слабата жена го погледна объркано, но набързо започна да изкарва тълпата от помещението. Мин и другите две останаха на колене на пода. Колкото до самата нея, Мин не мислеше, че краката й ще издържат, ако се опита да се изправи. Едни и същи фрази не спираха да се въртят в главата й. „О, Сюан, защо? Не мога да остана тук. Не мога!“
— Минаха няколко бежанци тук — каза Брин, след като и последните селяни се изнизаха, облегна се на стола и загледа съсредоточено жените. — Но не и такива като вас трите. Една доманка. И тайренка, нали? — Сюан кимна сдържано. Двете с Леане се бяха изправили. Мин успя някак да се изправи до тях, макар коленете й да трепереха. — И ти, Серенла. — Той отново се подсмихна при произнасянето на името. — Някъде от западен Андор, ако не се лъжа по говора ти.
— Бейлрон — промърмори тя и със закъснение прехапа език. Някой можеше да знае, че Мин е от Бейлрон.
— Не съм чувал нещо на запад да кара хората да бягат — каза той с въпросителна нотка, но тя не отговори и лордът смени темата. — След като отработите дълга си, ако пожелаете, можете да останете на работа при мен. Животът може да се окаже труден за жени, които са изгубили домовете си, а дори платата на една слугиня е нещо по-добро, отколкото да спи човек под храстите.
— Благодаря ви, милорд — отвърна гальовно Леане и направи толкова елегантен реверанс, че въпреки грубата й рокля приличаше на елемент от танц. Мин понечи да повтори жеста й, но коленете й бяха натежали като олово и не беше сигурна, че няма да поддадат, ако ги присвие. Сюан остана да стърчи вдървено и да го гледа втренчено, без да промълви и дума.
— Жалко, че спътникът ви е отвел конете ви. Четири коня щяха доста да намалят дълга ви.
— Беше непознат и измамник — увери го Леане с тон, подходящ за нещо много по-интимно. — Аз поне съм по-склонна да заменя неговата закрила с вашата, милорд.
Брин я измери с поглед — одобрително, както й се стори на Мин — но единственото, което каза, бе:
— Поне ще сте по-далече и в безопасност от Немови в имението ми.
Отговор за това нямаха. Мин предполагаше, че търкането на подове в имението на Брин няма да е по-различно от същата работа в къщата на Нем. „Как да се измъкна от всичко това? О, Светлина, как?“
Мълчанието се проточи, ако се изключеха пръстите на Брин, които барабаняха нервно по масата. Мин бе склонна да допусне, че той просто се чуди какво да каже по-нататък, но не мислеше, че е от хората, които лесно губят самообладание. По-вероятно изпитваше раздразнение, че единствено Леане като че ли показваше някаква благодарност. Мин предполагаше, че според него наказанието им можеше да бъде и много по-тежко. Навярно горещите погледи и галещите нотки в гласа на Леане донякъде бяха свършили работа, но Мин лично предпочиташе жената да си бе останала такава, каквато си беше. Дори боят насред селото щеше да е по-добро от всичко това.
Най-сетне Каралин се върна и настръхнала докладва на Брин.
— Дни ще минат, докато получа ясни отговори от тези Немови, лорд Гарет. Ако се съглася с цената му, Адмер може да си вдигне пет обора с петдесет крави. Поне се убедих, че наистина са им откраднали кесия, но колко е имало в нея… — Тя поклати глава и въздъхна. — Ще го разбера, тъй или иначе. Джони е готов да отведе тези момичета в имението, ако сте приключил и с тях.
— Отведи ги, Каралин — каза Брин и се изправи. — След като ги изпратиш, намери ме в тухларната. — Гласът му отново прозвуча уморено. — Тад Харен казва, че му трябвало повече вода, ако ще прави още тухли, а Светлината само знае откъде мога да му я намеря. — Той закрачи енергично през гостилницата и излезе, сякаш изобщо бе забравил за трите жени, които току-що се бяха заклели да му служат.