— Трябва да разберете — довърши Алтейма, — че се докоснах само до повърхността. За Ранд ал-Тор и за онова, което той извърши в Тийр, може да се говори с часове.
— Ще ги имате — увери я Мургейз и Алтейма се усмихна наум. Успех. — Вярно ли е — продължи кралицата, — че той е довел айилци със себе си в Камъка?
— О, да. Диваци със скрити лица. Дори жените им са готови да те убият с поглед. Последваха го като кучета, тероризираха всички и отмъкнаха от Камъка всичко, каквото им хареса.
— Аз пък си мислех, че това е най-налудничавият слух — отвърна Мургейз. — Те не са излизали от Пустошта от двадесет години. Светът едва ли има нужда този Ранд ал-Тор да изкарва айилците срещу нас. — Погледът й отново стана остър. — Казахте „последваха“. Отидоха ли си?
Алтейма кимна.
— Малко преди да напусна Тийр. И той тръгна с тях.
— С тях! — възкликна Мургейз. — Аз се боях, че той е в Кайриен точно в този…
— Гостенка ли имаш, Мургейз? Трябваше да ме уведомиш, за да я поздравя.
През залата крачеше едър мъж — висок, с добре прилепнал по широките му рамене и мощна гръд червен копринен сюртук със златно везмо. Не беше нужно Алтейма да види засиялото лице на Мургейз, за да се сети, че това е лорд Гебрил. Самоувереността, с която бе прекъснал кралицата, го подсказваше. Той вдигна пръст и слугинята приклекна в дълбок реверанс, след което побърза да излезе. Дори не молеше Мургейз за разрешение да освободи собствените й слуги в нейно присъствие. Можеше да е великолепен мъж, но дори да не принадлежеше на Мургейз, тя самата не би се опитала да го манипулира, освен ако абсолютно не й се наложеше. От него сякаш се излъчваше дори повече могъщество, отколкото от Мургейз.
Гебрил спря до Мургейз, постави длан върху голото й рамо съвсем фамилиарно и тя едва не опря брадичката си на опакото на ръката му. Но очите му се бяха спрели на Алтейма. Тийрската благородничка бе привикнала да я гледат мъже, но тези очи сега я накараха да помръдне притеснено на стола си. Бяха твърде пронизващи. Виждаха прекалено надълбоко.
— От Тийр ли идвате? — Звукът на дълбокия му глас я накара цяла да изтръпне. С кожата си, дори с костите си се почувства така, сякаш са я натикали до шията в ледена вода. Странно обаче, първоначалното й безпокойство се стопи.
Вместо нея отговори Мургейз. Самата Алтейма сякаш нямаше сили да отвори уста, докато той я гледаше така.
— Това е върховната лейди Алтейма, Гебрил. Тъкмо ми разказваше за Преродения Дракон. Била е в Тийрския камък, когато той падна. Гебрил, там наистина е имало айилци… — Натискът на дланта му я прекъсна. На лицето й премина вълна на раздразнение, но бързо изчезна, заменена със сияйна усмивка, насочена към него.
Очите му, неотделящи се от Алтейма, отново предизвикаха ледена тръпка у нея и този път тя звучно простена.
— Толкова много приказки трябва да са те уморили, Мургейз — изрече той, без да отмества поглед. — Твърде много се трудиш. Прибери се в спалнята си и си поспи. Хайде, върви. Ще те събудя, когато си починеш достатъчно.
Мургейз тутакси се изправи, без да спира да му се усмихва предано. Очите й изглеждаха леко замъглени.
— Да, наистина съм уморена. Ще подремна малко, Гебрил.
Понесе се плавно и напусна залата, без дори да погледне повече към Алтейма, но вниманието на Алтейма бе изцяло насочено към Гебрил. Сърцето й биеше бързо; дишането й се учести. Той със сигурност беше най-чаровният мъж, когото бе виждала. Най-величественият, най-силният, най-могъщият… Суперлативите се лееха в ума й като порой.
Без да обръща повече внимание на напускащата Мургейз, Гебрил се разположи на стола, зает доскоро от кралицата, отпусна се небрежно и изпружи крака.
— Кажи ми защо дойде в Кемлин, Алтейма. — Мразовитата тръпка отново я прониза. — Абсолютната истина, но накратко. Подробностите ще можеш да ми кажеш по-късно, ако ги поискам.
Тя не се поколеба.
— Опитах се да отровя мъжа си и се наложи да избягам преди Тедосиан и онази никаквица Естанда да ме убият, че и по-лошо. Ранд ал-Тор се канеше да ги остави да го направят за назидание. — Разказът я принуди да се присвие унизено. Не защото бе истина, която бе укривала толкова старателно, а защото изпитваше неистовото желание да угоди на Гебрил и се боеше, че може да я изпъди. Но той искаше от нея истината. — Избрах Кемлин, защото не мога да понасям Иллиан, и макар че Андор не е по-добра стока, Кайриен е почти в руини. В Кемлин мога да си намеря богат съпруг или някой, който да си мисли, че е мой закрилник, ако трябва, и да използвам властта му, за да…