Нинив подходи към Нерес направо.
— Тези хора имат нужда от повече място. Особено жените и децата. След като нямате повече каюти, трюмът трябва да свърши работа.
Лицето на Нерес помръкна. Той заби поглед някъде вляво от нея и изръмжа:
— Трюмът ми е пълен с ценна стока. Много ценна стока.
— Интересно, дали тук по Елдар обикалят митничари? — подхвърли невинно Елейн, оглеждайки гористите брегове от двете страни. Тук реката беше широка едва стотина крачки, стеснена между засъхнала тиня и оголена жълтеникава глина. — Геалдан от едната страна, а Амадиция — от другата. Може да им се стори странно, че трюмът ви е пълен със стока от юг, след като пътувате на юг. Разбира се, вие сигурно разполагате с необходимите документи, доказващи, че сте си платили данъците. А и можете да обясните, че не сте разтоварили заради безредиците в Самара. Чувала съм, че всъщност митническите власти са доста разбрани.
Ъгълчетата на устните му се извиха надолу, но той не ги погледна.
Поради което имаше доста добра видимост, когато Том внезапно размаха ръце, направи цветист поклон и изведнъж завъртя два ножа между пръстите си, преди да направи така, че единият да изчезне.
— Само се упражнявам — заяви Том и почеса единия си дълъг мустак с върха на ножа. — Обичам да си поддържам някои… умения. — Зейналата рана на белокосия му череп и прясната кръв по лицето му, в добавка към прогизналия от кръв прорез на едното рамо на палтото му и разкъсаното по останалите части на дрехата, го правеха зловещ в компанията на всеки друг, освен на Юно. В зъбатата усмивка на шиенареца нямаше нищо весело — тя дори придаваше още по-неприятен вид на стария дълъг белег и на новата му червена рана. Свирепото око на кръпката сякаш гледаше на кръв.
Нерес затвори очи и вдиша дълго. Много дълго.
Люковете се отвориха и през тях с плясък захвърчаха сандъци и бурета, някои тежки, но повечето — леки и ухаещи на подправки. Нерес трепваше и свиваше очи всеки път, когато водата погълнеше още нещо. Светна — ако такова нещо можеше да се каже за него, — когато Нинив се разпореди да оставят топовете коприна, килимите и балите с фина вълна. Докато не разбра, че тя смята да се използват за постелки. Ако лицето му досега можеше да се нарече вкиснато, то сега с него човек можеше да пресече мляко в съседната стая. През цялото време не каза нито дума. Когато няколко жени започнаха да теглят с въжета ведра с вода, за да изкъпят дечицата си на самата палуба, той закрачи до кърмата, стиснал ръце зад гърба си и загледан в няколкото отнасящи се назад, клатушкащи се над водата сандъци.
Донякъде тъкмо това странно отношение на Нерес към жените изобщо допринесе да се смекчи малко злъчният език на Елейн, както и този на Биргит. Така беше поне от гледна точка на Нинив — тя самата, разбира се, винаги се беше придържала към присъщата й кротост и уравновесеност. Нерес не обичаше жените. Когато на някой от екипажа се наложеше да заговори с жена, той говореше бързо и непрекъснато мяташе погледи към капитана, след което се дръпваше и затичваше да си върши работата. Човекът можеше на пръв поглед в момента да няма никаква работа, но биваше отпращан с рев по задача от Нерес, само последният да го забележеше, че разменя две думи с някоя фуста. Припрените им забележки и набързо изломотени предупреждения напълно изясняваха възгледите на Нерес за жените.
Жените струваха на един мъж пари, биеха се като улични котки и създаваха неприятности. Всяка неприятност, която можеше да се стовари на главата на един мъж, се дължеше на жени, така или иначе. Нерес очакваше половината от тях да се затъркалят по палубата, дерейки се една друга, още преди залез. Всички щяха да зафлиртуват с екипажа му и да предизвикат раздори, ако не и побоища. Ако можеше да изхвърли жените през борда, Нерес щеше да е щастлив. Ако можеше напълно да ги изключи от живота си, щеше да изпадне в екстаз.
Нинив никога не беше се натъквала на такъв чешит. О, беше чувала, разбира се, как мъжете мърморят за жени и пари, сякаш парите не се изсипваха между пръстите им като вода — мъжете просто нямаха достатъчно ум, за да се оправят с пари, в това отношение бяха по-зле дори от Елейн — и дори ги беше чувала да приписват какви ли не свои неприятности на жени, след като обикновено самите те бяха причината за цялото главоболие. Но не можеше да си спомни някога да е срещала мъж, който наистина да не обича жени. Много се изненада, като разбра, че Нерес си има жена и цяла орда дечица в Ебу Дар, но никак не остана доволна от това, че се задържал у дома си само докато се натовари новата стока. Той дори не искаше да проговори на жена. Това беше просто удивително. Понякога Нинив се улавяше, че го поглежда косо, както би погледнала някое невероятно животно. Много по-странно от с’редит или което и да е от съществата в менажерията на Лука.